вторник, 19 септември 2017 г.

Разтърсваща драма:Нещастието да се родиш без късмет

Вратата на психиатричната клиника тежко се затвори след мен. Бавно вървях по коридора и имах чувството, че белите стени ме задушават. Когато стигнах до стая номер 9, сърцето ми заби, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите. На леглото в болничната стая седеше по турски моята приятелка Михаела. С нейно позволение споделям с читателите на „Лична драма“ историята, която я затвори зад зловещите стени на психиатрията.
Михаела израсна без родители. Незаконна дъщеря на строителен работник и непълнолетно момиче, тя беше зарязана и от двамата. За нея се грижеше баба й, но когато приятелката ми навлезе в пубертета, старата жена вече трудно контролираше внучката си. Клюкарките все подхвърляха, че е наследила порочните гени на родителите си. Докато навърши 15 години, беше успяла да извърши толкова простотии, че името й фигурираше в списъка на детска педагогическа стая. Старата жена се видяла в чудо и за да не изтърве съвсем непокорната си внучка, се принудила да вземе крайни мерки – заключвала я вкъщи и "под охрана" я водела на училище. После сядала на пейката пред лафка и търпеливо чакала часовете да приключат. Но всички преживени тревоги, както и възрастта, си казали думата и бабата на Михаела се разболяла. Тя сериозно се притеснила за състоянието й, защото с дни всеотдайно се грижела за нея. Но една сутрин тръгнала към аптеката за лекарства и повече не се прибрала...
Минало много време в напразни очаквания момичето да се прибере. Носели се какви ли не слухове - някой я видял на морето да проституира, друг разправял, че правела същото в Гърция за евро, трети били сигурни, че сводници са я отвлекли. С една дума - всеки чертаел мрачно бъдеще за изчезналата. Баба й съвсем изгубила надежда, когато една нощ някой почукал на вратата. На прага стояла Михаела - много красива млада жена. Напълно била променена, изгубила детския си чар, но все така подкупващо се усмихвала. Същата нощ - дали от радост, или от разговора, който баба и внучка провели, старата жена не дочакала утрото.
Смъртта й толкова дълбоко потресла Михаела, че тя потънала в жестока депресия. Останала съвсем сама на този свят, а гузната й съвест не й давала мира. Вината, безпътицата, лошата слава и ужасяващата самота я довели до безумното решение - един ден се опитала да се обеси на дърво в двора. Само навременната намеса на съседите й предотвратила най-лошото. Известно време Михаела се лекувала в психиатрията, а когато напуснала болницата, изглеждала успокоена и напълно с разсъдъка си.
Решила да подреди живота си, приятелката ми започнала работа, а година по-късно се запознала с Петър. Двамата се влюбили един в друг и само след два месеца забременяла. Вярвала, че най-накрая животът й стабилно се подрежда, но за беда майката на Петър от пръв поглед не я харесала. Бъдещата свекърва, загрижена за единствения си син, сериозно проучила миналото на Михаела и това, което открила, никак не й харесало. Но въпреки възраженията й двамата влюбени с подкрепата на общи приятели в един майски ден сключили брак. Едва пристъпила прага на новия си дом, приятелката ми била посрещната на нож. Свекървата сама била отгледала сина си и мислела, че всичко й е позволено. Била груба, безцеремонна, вулгарна дори. От първия ден започнала да обижда снаха си, а на сина си внушавала, че детето, което натрапницата носи, не е от него. Съжителството станало нетърпимо, направо невъзможно и младото семейство се видяло принудено да се премести в старата къща на Михаела.
Била в седмия месец, когато Петър започнал да се държи особено. Нощем ставал, за да говори с някого по телефона, все по-често преспивал при майка си, а към жена си бил груб и студен. Скоро странното му поведение намерило своето логично обяснение - Петър имал любовница. Диляна не била коя да е, а колежка на майка му, разведена жена с десетгодишен син. Решена на всяка цена да раздели сина си с жена му, свекървата не се спирала пред нищо и дори подслонила колежката заедно с детето й. Самата тя една вечер почерпила щедро сина си с алкохол, а на сутринта Петър и Диляна осъмнали в едно легло. Свекървата не спирала да хвали избраницата си - колко работна била, чиста, угледна, морална, а не като онази никаквица Михаела, която на всичкото отгоре го вързала с чуждо дете. В един момент думите й промили мозъка на Петър - той напуснал Михаела и нероденото им дете.
Два месеца по-късно Михаела дала живот на прекрасен син, когото нарекла Марин - на покойната си баба. Никой не бил до нея в онзи момент, никой не се зарадвал на раждането на клетото същество, никой не я чакал с цветя пред родилния дом. Когато Марин станал на 40 дни, тя го увила добре и се запътила към дома на Петър. Било студено, но майката решила на всяка цена да покаже детето на баща му, дано нещо трепне в сърцето му. И наистина - когато Петър видял бебето, нежно го поел от ръцете на жена си и ги въвел в топлата стая. Радвал му се, докато майка му и Диляна не се прибрали. Когато свекървата видяла Петър да държи Марин, започнала да крещи, че няма внуче от тази пропаднала жена. Повтаряла, че тя била бивша, а кой знае - може и настояща проститутка, и тя никога нямало да признае това дете. После грубо и без капка жал изгонила майката и бебето от дома си. В този миг Михаела разбрала, че всички пътища към Петър са затворени.
Няколко дни по-късно съседите я видели с млад мъж да вървят ръка за ръка. Кой бил, откъде - така и не разбрали. Но станало ясно, че това е Митко – новият партньор на самотната майка. Той гледал Михаела в очите и се отнасял към Марин като към свое дете. Две години живели в мир и разбирателство, когато на хоризонта отново се появил Петър. Чак сега се сетил, че има син и жена, решил, че е време да се погрижи за тях. Плакал, умолявал, обещавал, че никога повече няма да ги остави. Кълнял се, че вече му е дошъл умът в главата, обещавал да си гледа семейството и приятелката ми му повярвала. Изгонила Митко и прибрала блудния си съпруг. Но щастието им продължило кратко. Когато свекървата разбрала, че синът й отново се е върнал при пропадналата си жена, започнала ожесточена офанзива. Непознати хора звънели на Михаела по телефона, заплашвали я, обиждали я, наричали я долна уличница, евтин парцал и т. н. Дори я предупреждавали, че на Петър лошо му се пише, ако не се върне при Диляна. Като семейство издържали няколко седмици – стискали зъби и отпъждали като мухи натрапниците.
Михаела отново забременяла и този път изглеждало, че всичко ще е наред и Петър ще бъде до нея. За съжаление за пореден път обещанията му се оказали грозни лъжи. Веднъж непозната жена се представила за майка на Диляна и предупредила Михаела, че мъжът й отново й изневерява със старата си любовница. Добавила още и че дъщеря й и майката на Петър правят магии да ги разделят. Същата вечер бременната жена напразно очаквала съпруга си да се прибере. След полунощ оставила Марин да спи в детската стая, излязла и се запътила към дома на свекърва си. Все още ключът й бил в джоба и без да чука, без да звъни, влязла в стаята на Петър. И там, на леглото, видяла мъжа си и любовницата му да спят прегърнати... Без да каже и дума, Михаела извадила от чантата си пистолет и го насочила към тях. Понеже бил газов, любовниците се отървали само с уплаха и леки изгаряния.
Поводът бил достатъчен Петър да подаде жалба срещу жена си. Твърдял, че е луда и опасна. Така тя за втори път се озова в психиатрията - бременна, изплашена, съсипана. Марин живее при баща си, сблъсквайки се всеки ден с омраза.
Михаела вярва на числото 9 - било космическо и късметлийско. Дано й донесе спокойствието и щастието, от което има нужда. И стая № 9 остане в миналото.

Ралица Л. "Лична драма"

  • Коментари
  • Коментари
Няма коментари:
Write коментара