сряда, 20 септември 2017 г.

Моите спомени за Народна Република България и защо НЕ изпитвам носталгия по миналото

Образование

Децата на „активните бойци“ и всякакъв друг вид комунисти с връзки се ползваха с предимство при приемите във ВУЗовете и дори елитните гимназии. Колкото по-прост, нахален и със самочувствие бе въпросният връзкар, толкова повече предимство и така свикнаха да живеят и децата им до ден днешен. При социализма всички бяха равни, но някой определено бяха по-равни от останалите.

Медицина

Медицината беше отново с връзки както повечето неща. Връзки за добрите доктори, връзки за правилните лекарства западен внос. Ако нямаш връзки тежко ти и горко, обръщат ти минимално внимание с грубо отношение. Сега е подобно но малко по-качествено. И да не си помислите, че наистина е било безплатно. Въпреки, че сметки по болниците не са се плащали, здравеопазването винаги е било и ще си остане един от главните тежести на държавната хазна. Сметките винаги се плащат от данъкоплатците.

Безработица

Повечето ходиха на работа, но много малко в същност работиха. Имаше десетки хиляди работни места които не бяха нужни на никому и след 90та година се разбра че тези предприятия са изключително нерентабилни, не могат да се съревновават на свободния пазар и фалираха. Още по-страшно бе положението с държавната бюрокрация която буквално задушаваше държавата с изключителната си неефективност във всеки отдел и от която страдаме и до ден днешен.

Равенство

На времето един стар виц гласеше „Всичко за благото на човека, всичко в името на човека и всички знаят кой точно е човека.“
Равенство определено нямаше и нямаше как да има защото както вече писах всички се опитваха да намират връзки и привилегии за всичко. Пуснали са това или онова в магазините – с връзки моля. Искаш по бързо или с определен цвят Лада от Мототехника – с връзки моля. Искаш почивна карта през Август за някое по-такова място на Златните като например култовия „Журналист“, да познахте, пак със връзки. И сега нещо което ще прозвучи много странно на по-младите, но ако искаш да ти дадат ИЗХОДНА виза и да те пуснат да отидеш не дай си боже до някоя западна страна. Не, тогава вече не ти трябваха просто връзки а направо корабни въжета.
Хората с връзки бяха всякакъв вид, комунисти, активни борци, сътрудници на ДС и техният обслужващ персонал.
В соц България равенство нямаше и кастите бяха много ярко очертани и си останаха и до ден днешен. Няма да намерите в днешни дни богат бизнесмен в България който да не е бил лично или неговото семейство от по-равните преди 90та година.


Почивка

Почивка бе разрешена само на определени места и почивни станции и то само по определено време. Както се досещате не е възможно всички да почиват през вторите две седмици на Август където си поискат и заради това трябваше да познаваш правилния човек който да ви даде правилните привилегии тоест, пак с връзки. Журналист, Албена, ММЦ, Ален Мак, Резиденцията на БЗНС, че даже и за първа линия на някой от вървежните къмпинги винаги трябваше някой да даде едно рамо и след това да му бъдеш много задължен. Иначе ще ходите през май, септември или някъде другаде извън големите курорти. Столовите и обслужването бяха пословични с лошото си качество. Мятат ти по един таратор в желязна купичка и без много претенции моля, освен ако не си от по-равните, за тях и по някоя усмивка можеше да се откъсне от сърцето на обслужващия персонал от време на време. Изключителен знак на уважение, но само за определени хора.

Армията

Армията, полицията и на чело с държавна сигурност има една главна задача и това беше да държи населението под контрол на всяка цена и по всяко време. Границата се охраняваше страхотно, но тъй нареченият „кльон“ бе с наклон КЪМ НРБ тоест с цел да попречи ако някой реши да бяга навън от страната. Имаше тъй наречената гранична зона в която не се даваше достъп без пътен лист и разрешение. Например ако искаше да отидеш на плаж където и да е след Синеморец бе почти невъзможно а ако имаше някакъв вид плавателен съд като надуваема лодка или сърф например е абсолютно забранено да припариш в тази гранична зона и ако не дай си боже претърпиш някаква авария в морето и вятъра и течението те откарат на юг в граничната зона подлежиш на арест и пишеш обяснения с дни защо си се опитвал да бягаш от социалистическият рай наречен Народна Република България.

Увереност в утрешния ден

Гледайки цялата безперспективна ситуация в страната много млади хора които бяха с амбиции да постигнат нещо с живота си се чувстваха ограничени и депресирани. По смелите от тях се опитваха да бягат на запад, но не всички успяваха.
Тези които успяваха им казваха „невъзвръщенци“ и техните приятели и роднини бяха подложени да нечуван тормоз от държавна сигурност и народната милиция а те самите никога не можеха и да си помислят да се върнат в родината си.
Участта на тези които бяха заловени на границата при опит за бягство бе наистина неимоверно трагична. Късметлиите от тях биваха разстреляни на самата граница докато се опитваха да ги заловят където граничарите получаваха премии за всеки заловен беглец без значение дали е жив или мъртъв. Най-лоша бе съдбата на тези които ги залавяха живи и след няколко седмици денонощни разпити и изтезания от държавна сигурност биваха пращани в лагерите на смъртта. Там те ден след са изтезавани от садисти и изверги, какъвто например беше Другарят Николай Газдов в Белене които успя да доживее до дълбоки старини ненаказан.


Общественото Възпитание

Общественото възпитание в народната република показваше на младите хора, че за да успееш трябва да се подмазваш и да се нагаждаш на ръководните другари от които ти зависеше бъдещето с надеждата да станеш „техен човек“. Ако случайно имаш неблагоразумието да покажеш индивидуализъм или собствено мнение минаваш в графата „неблагонадежден“.  Ако не беше „техен човек“ перспективите за развитието ти се свеждаха до „мани го тоя“.

Стоките в Магазините

Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) бе един от главните икономически двигатели на плановата икономика по това време в страната. Плановата икономика като цяло произлиза от завета на Другаря Карл Маркс, наречен Капитал. (Да знам, че не е измислена от Маркс, то нищо ново не е измислено от него) Проблема разбира се е, че плановата икономика се е провалила на всякъде където комунистите са се опитали да я насадят, докато пазарната икономика е просперирала на повечето места по света.
Извинявам се за това лирично отклонение но просто искам да кажа, че стоките в почти всички магазини в страната бяха резултат на плановата икономика и бяха с изключително ниско качество и разнообразие поради липса на съревнование между индивидуални компании. Тоест това е шпековиЯТ салам който се предлага и ако случайно не ви харесва другарката продавачка зад щанда закърмена в духа на социалистическото обществено възпитание дискутирано в точка 8 може съвсем спокойно да ви го завре еди-къде-си. Това бе положението с абсолютно всички стоки на плановата икономиката, което караше черният стоков пазар да разцъфтява, въпреки усилията на ДС да го контролират в тяхна полза. Най-големите гъзари се фукаха с вноски дънки купени на черно.
Обаче, тук е много важно да поговорим за един друг вид магазини на огромна почит в НРБ, за тъй наречените КОРЕКОМ ( Co(mptoir de) re(presentation et de) comm(erce)) които бяха магазини пълни със стоки от развитите пазарни икономики по света и даже някой соц дефицитни стоки които можеха да бъдат само срещи конвертируема валута. Като се има в предвид, че конвертируемата валута у нас по това време е строго контролирана от държавата и за простосмъртните хора не е било разрешено да притежават съществени количества и банкови сметки с такава, неизбежно стигаме до въпроса, кой е пазарувал от тези магазини и как. Докато обикновения човек в средата до края на 80те вече можеше по някакъв начин да си позволи да купи на детето си бленуваното шоколадово яйце или бутилка с червено Джони за лични нужди, то някой от по-равните другари и  другарки имаха възможност да закупуват автомобили без ред и качествена битова техника от самото начало на Кореком. Това бе един от най-емблематичните звезди на небосвода на социалистическото НЕравенство. Магазините за богопомазаните другари и другарки с качествени западни стоки.

Също така имаше и отделен магазин в центъра на София само за ЦК на БКП и кадрите на ДС пълен с дефицитни стоки на смешно ниски цени, но не ми се пише сега за него защото ще стане много дълго. Само ще вметна че там продаваха марули от Южна Америка след аварията в Чернобил, докато останалите от нас си папкахме родните напоени с наднормена радиация.

Сигурност

По-точно държавна сигурност имаше неимоверна структура от щатни и нещатни сътрудници доносничещи за всичко и всички. Имаше куриози от типа на жена да доносничи срещу съпруга си или син срещу майка си. Една от честите причини да доноси например бе някой в къщи да слуша Радио Свободна Европа или Гласът на Америка, които се чуваха на пресекулки защото държавна сигурност се опитваше да заглушава радио сигнала.
Криминална и битова престъпност си имаше и то не малко, но бе забранено с много малки да бъде отразявано по радиото, телевизията или в печата. Всичката пропагандна информация което се подаваше на народа бе изключително строго контролирана.
Все пак хорската мълва носеше митове и легенди за Жоро Павето и разни други изнасилвачи и даже легендарни обири.
Просто народа не беше осведомен и си мислеше че няма опасност за него докато не го сполети някое нещастие. Разбира се официалните криминални статистики от това време бяха изцяло в крак с пресата и отразяваха само каквото им бе разрешено тоест изобщо не са точни.

Та това са моите спомени  за Народна Република България. Можем смело да обобщим че уикендите на плаж в Гърция не бяха общоприети както са сега.

Автор Ивелин Попов

  • Коментари
  • Коментари
1 коментар:
Write коментара
  1. Простотия! Това може да го напише само един прост герберастки трол!

    ОтговорИзтриване