събота, 30 декември 2017 г.

Секретната авиобаза „Желява” в Югославия е била най-голямото подземно летище в Европа

Свръхсекретното подземно летище „Желява” е най-голямата югославска бойна авиобаза до 1992 г. Според специалистите – това е и най-големият подземен авиационен обект в цяла Европа.
„Желява” се намира на границата между съвременните държави Босна и Хърватия, на 6 км западно от босненския град Бихач. На 3 км от авиобазата минава Магистрала 5, която свързва двете държави. Пистите са така добре скрити, че не се виждат изобщо от минаващите превозни средства.
По време на войната между Югославия и Хърватия през 1991 г. летището е било използвано интензивно от сръбската авиация. След избухването на военния конфликт с Босна, позицията му се оказва застрашена. През април 1992 г. то е взривено от Югославската народна армия (според други източници – от босненците или хърватите) и повече не е използвано за извършване на летателна дейност. До 1995 г. част от сградите му са използвани от новосъздадената босненска армия.
Идеята за създаването на летището датира от 1957 г. и носи кодовото име „Обект 505”. След построяването му Югославия, а и НАТО го наричат със секретното – „Клек”. Главни негови проектанти са Л. Коделя и В.Смимов. В продължение на няколко месеца те изследват най-доброто местоположение на територията на Югославия, а след като го намират правят проби и на почвите около Бихач. Авиобазата е създадена върху естествено плато в подножието на планината Плешевица, при склона и връх Гола. В момента част от Плешевица, заедно с няколко изоставени поделения са хърватска територия, но самата „Желява” е в границите на Босна и Херцеговина. В средата на 1959 г. (според руски източници – още през 1957 г.) започва и същинското строителство. То е възложено на сръбските строителни воиски – SOCA. Наред със сградите, височинната кула, помещенията за летците и други, се изграждат и писти за излитане, копаят се и тунели в недрата на планината.

Появява се и първият голям проблем. Установява се, че част от планината е съставена от изключително твърди доломитни скали. Първоначално е решено да бъде използван взрив, но проектантите решават да действат с нова и модерната система, при която не са заложени детонатори. Тя се оказва ефективна. Вътрешните тунели (писти) са общо 4 - широки 20 метра, високи 8 метра, а дължината им е 1 км, бетонните стени са с дебелина 2 метра. Работните екипи (общо 250 човека) работят на 3 смени, като всичко се пази в абсолютна тайна.
„Желява” е напълно завършена през 1965 г., а на следващата година е извършен и първият полет от нея. Според руски източници летището влиза в действие в началото на 1968 г., малко преди чехословашките събития. Но до 1978 г. продължава да се достроява.
Парите за строителството идват от Югославската народна банка, а материалите се доставят от най-голямата строителна фирма Planum от Белград. След това по обекта работят и фирма TEMPO от Загреб, както и POMGRAM от Сплит. Секретният номер на „Желява”, както и пощенският код е 4868, което символизира началото на проекта (1948 г.) и кацането на 117 иае от Загреб (1968 г.).

През 1968 г. кацат и всички самолети. Те се пребазират от хърватското (тогава югославско) летище Плесо – сега международното гражданско летище в Загреб. Записано е, че това са над 60 самолета МиГ-21 от 117 иае. Авиобаза „Желява” е от състава на 5-и корпус на югославските ВВС.
Четирите галерии ( 3 използваеми, плюс 1 резервна) се сливат в един общ кръстопът. Тук е и най-високата точка на пистите – 12 метра. Както се вижда – вътрешният вид е просто впечатляващ.
В подземията са наляти хиляди тонове бетон,. Специалистите коментират, че ако върху планината се хвърли същата бомба, която е хвърлена върху Нагазаки, то бетонът даже няма да се напука. За съжаление при строителството никой не предполага, че през 1992 г. ще бъде заложен вътрешен взрив и част от инфраструктурата ще бъде унищожена, а вследствие на това – авиобазата повече няма да се използва.
Всяка от 4-те галерии се затваря с херметическа врата, която тежи 100 тона. Отделно в подземията има помещения като – централна зала „Звезда”, столова за 1000 човека, която може да се превърне и в хубав ресторант за 300 човека, спални за дежурните пилоти и техническия състав, офиси за висшия състав, лечебна клиника с 2 линейки, фотографско ателие, конферентна зала за полети, зала за семинари, зала в която се помещават всички уреди за нормалния ток на летището, помещение за съхранение на керосина, помещение за съхранение на артилерийските снаряди, ракети и бомби, зала за ремонт на самолетите. В центъра, където се пресичат 3-те писти има асансьор, който изкачва персонала на 30 метра височина в планината. Той води към едвам видим бункер в гората, който представлява и една от контролните кули на летището. Тук се намира и метереологичната станция на военното летище. Авиогарадокът, в който са живеели летците и техните семейства се е намирал в град Бихач.
Външната част на „Желява” се състои от 5 писти – 2 за излитане и кацане и 3 резервни, които образуват „триъгълник”, както и поделение на ВВС, което служи за логистична база. В района на «триъгълника» са базирани ежедневно само дежурните изтребители, като е забранено тук да има камиони или друга военна техника. Целта е била при бърза вражеска атака или при нарушение на въздушното пространство тези МиГ-21 да излетят веднага и да прихванат целта.
В края на всеки работен ден, всички си тръгват освен дежурните летци, техници, екипи за контрол и охраната. На 100 метра от „триъгълника” е имало изградена спирка за рейсовете. Всяка ескадрила е разполагала с 4 превозни средства, които са водели екипите до авиогарадокът.
Общо изградената система в подземията е била с дължина 3,5 км, Изградени са 4 входа, като от 3 са излизали или влизали самолетите. Вратите на всеки един вход са различни, целта е при евентуална вражеска атака да не се знае точно кой е централния, по-който най-бързо се достига до помещенията. След като всичко се разсекретява става ясно, че това е врата номер 2. Подземното летище е проектирано така, че в случай на световна война да може да действа напълно автономно 30 дни. В галериите се помещават винаги 60 изтребителя МиГ-21, които трябва да издържат седмица без снабдяване с допълнително гориво или бойни средства.
В подземията е вграден и тръбопровод с керосин, който идва от военните складове на силно охранявано поделение, разположено върху хълма Грабец, близо до град Бихач. Общата дължина на тръбопровода е 20 км, а диаметърът му е 50 см. През планината преминава и подземна река, така че базата е с постоянен приток и на чиста вода. Проектантите инсталират и вид климатична система, която поддържа една постоянна температура от 22-23 градуса в помещенията и в самите галерии със самолетите, съоръжението също така филтрира въздуха от газовете от керосина.
Авиобазата е била силно охранявана. Под номер 1 е бил порталът, на който 10 въоръжени бойци са обработвали данните ва всеки. На 100 метра от порталът е точка 2, която е невидима за евентуални нарушители, тук е бил ПВО полкът, който освен всичко друго разполага с 2 кучета-убийци, които винаги са кръщавани Рики и Аякс. Точка 3 е била скрита до самите врати на подземият. Това е представлявало караулна стая с денонощна охрана от 6 военни, двама командири и едно куче, кръстено Хандлер. Охраната се е сменяла на всеки 6 часа.
ПВО охрана и други поделения на „Желява”
На върха на Плешевица, която е висока 1650 м, са вградени британски радари Marconi S-600 за ПВО, едни от най-модерните за времето на Студената война. Те имат обхват около 600 км, от които се контролира почти цялата територия на Югославия, Италия, Австрия и Унгария. Носят се слухове, че под радарите има поздемен проход, който излиза на сигурно място в планината – при евентуално въздушно нападение да могат хората да се укрият. Въпреки че базата е взривена през 1992 г., радарите остават действащи до 1995 г., когато са унищожени от босненците.


Радарите са 7 на брой, като всеки от тях е на стойност $ 12 милиона. Тук е изграден и оперативен център на ПВО към ВВС – в помещенията зорко наблюдават небето екипи на 5-и корпус на югославските ВВС, както и 5-и полк за разузнаване на въздушното протрантво. Колективният център е оборудван с автоматичната система AS-84. Инсталирани са модерни за времето си компютри с програми, които събират и обработват цялата налична информация за охраната на югославското небе. ПВО центърът си сътрудничи денонощно с другите поделения – до град Задар, Хърватия, в планина Козара, Босна, в планина Биоково, Хърватия, до град Пула, Хърватия, до град Връхника, Словения, до град Сисак, Хърватия и до град Биеловар, Хърватия.
Около района на авиобазата е имало 5 военни поделения. Едно от тях е било на ЗРВ, разполагащо с 2K12 Куб. Другите са били на мотопехотата, военна полиция и ПВО. Според бивши военни само в района на летището ежедневно служат 1500 човека, а в общо 5-те поделения – до 5000 – една голяма част от югославската армия е била разположена тук. Достъпът до „Желява” е строго регламентиран, и често ако човек се приближи без разрешение се открива огън по него.
В планината пък е имало добре поддържана ловна хижа, в която са отсядали важни сръбски и чуждестранни личности, които са посещавали и авиобазата. До вилата се е стигало по тайна пътека, която в началото си е охранявана от поредния караулен пост. Тук са идвали командващия ВВС ген.Антон Тус, предводителят на Югославия Тито, командирът на 5 въздушен корпус Любомир Байч и председателят на Парламента Драгутин. Те са кацали с вертолети Ми-8. Самата хижа също е била защитена, пред и зад нея е имало 300 метрова поляна, а в започващата гора е имало скрити постове.
Самолетите
На летището постоянно са базирани 3 ескадрили – от 124 и 125 иап (изтребителен авиополк) и 352 рап (разузнавателен авиополк). Те се състояли от изтребители МиГ-21ПФ, МиГ-21 бис и МиГ-21Р. Предвиждало се е след 1992 г. МиГ-21 да бъдат заменени с модерните МиГ-29, но до това не се стига. След време е намерен архитектурен план, в който ясно се вижда, че е проектирано един от входовете в планината да бъде променен, както и пистата към него.
На „Желява” са базирани и 8 броя Soko J-21 от 352-и рап, които са разположени до вход 4, тъй като не могат да преминат през вратата. Два броя UTVA-66 са паркирани до вход 1.
През 1990 г. кацат няколко иракски МиГ-23, които първоначално са ремонтирани в авиозавода ZMAJ в Загреб. Започва обаче войната в Персийския залив и Съвета на ООН гласува санкции за внос на оръжие в Ирак. В момента тези МиГ-23 се съхраняват в музея в град Сурчин до летището „Никола Тесла”, Сърбия.
Ежедневна дейност
В състояние на мир, дежурни през нощта остават 280 човека, от общо 1500. Висшите офицери са 76, пилотите от 60 до 80 човека. По време на войната за независимост на Босна летците достигат 100 човека, като тук кацата и 185 иае от летище Пула, Загреб. Тук практикуват ежедневно и млади курсанти от югославските авиационни училища.
Задължение на екипите е било да обслужва пред и следполетно изтребителите, да се поддържат хигиенните условия във вътрешността на комплекса, да се обучават екипажите. Прието е всички служители да козируват само на командира на „Желява” и на 3-мата командири на екадрилите. Работното време е от 7 сутринта до 14 по обед. Ако предстоят нощни полети, то тогава работното време е удължено до 8 вечерта, а след това остават само дежурнтите пилоти и техници. Почивните дни са били събота и неделя, като е нямало проблем, който иска да не спи за 2 дни в Бихач, а да се прибере по родните си места. В „Желява” винаги е осигурено ядене за сутрин, обед и вечер.
След закуска в столовата всеки е изпълнявал длъжността си на 3-те основни писти във вътрешността. На тях са били базирани и 3-те ескадрили с МиГ-21. Всяка галерия е имала собствена тая за подготовка, където командирите на ескадрили са раздавали задачите и се е осъществявала предполетната подготовка. Ракетчиците са слагали ракетите за учебна стрелба, други са зареждали с керосин, трети са проверявали състоянието на гумите, пилотите са се подготвяли за полет. Техническият екип непременно е бил с ушни машони, защото звукът от включения двигател в съчетание с ехото в тунела би било фатално за всеки. Следва малка почивка по двете външни лафки, след което следва голямо оживление. Изтребителите се завръщат, екипите ги насочват точно как да се базират във вътрешността, а редниците са слагали кофи под самолетите за евентуално изтичане на керосин. Те са чистели всичко по бетонната писта, докато не мине дежурният и да се убеди, че всичко блести като огледало. Най-трудните задачи са свързани със смяна на гумите или сервизно обслужване на МиГ-21.
Съвременните специалисти пресмятат, че „Желява” струва на тогавашна Югославия фантастичните 4 млрд.долара (според руски източници – 6 млрд.долара). С тези пари е можело да се изгради една супермодерна магистрала с общо 8 платна, която да обхваща цяла съвременна Сърбия. Сумата е обхващала 3 годишния пълен бюджет на Югославия по онова време.
Все още има противоречиви информации как е взривено летището. Според хърватски източници след като босненската армия овладява „Желява”, хърватите решават, че след време Босна ще стане много силна, ако притежава авиобазата. Те вграждат свои хора – шофьори на военни камьони в новосъздадената босненска армия и ги натъпкват с взрив. Шофьорите паркират превозните средства дълбоко в планината, слизат, сливат се с босненската армия, а някой активира детонаторите и „Желява” престава да съществува. Според босненските ръководители това е абсолютно невярно, като твърдят, че те са унищожили обекта, защото са предполагали, че сърбите ще надделеят над тях и отново ще контролират региона.
Според сръбските архиви Югославската народна армия при оттеглянето си е самоунищожила авиобазата. Още при построяването на Желява са изкопани и изкопи за вграждане на взривове и именно така е разрушено цялото съоръжение през 1991 г. Пак според сръбските записки в началото на 1992 г. части от сръбската армия доунищожават и това, което е останало и може да влезе в действие. Заложени са 56 тона взривателни вещества, като последвалата детонация е толкова силна, че се усеща в Бихач. Местните разказват, че половин година след това излиза дим от 3-те входа под планината на авиобазата.
В момента „Желява” все още се използва като военен полигон. Босненските воиски се обучават да разминират района в условия, който реално се доближават до война. За съжаление в ареала пред летището все още има много сръбски мини и една от тях ранява смъртоносно босненски войник през 2000 г. Имало е и предложение летището да се възстанови, но според оценка на експертите, това ще струва много пари, които Босна не може да си позволи. Някой от изоставените поделения до „Желява” се използват за миграционни центрове. През 2009 г. кметът на община Бихач оповести идеята външната писта да се използва за бъдещо гражданско летище, а вътрешната част – за исторически музей на войната.
Бившата авиобаза е често посещаван обект от фотографите. Достъпът до нея не е забранен, но е много опасно поради наличието на минното поле наоколо. На входа на основното поделение на„Желява” има 4-5 стари военни-самолети паметници – сякаш да напомнят, че тук някога е била най-голямата подземна авиобаза в Европа. Ако сте нов, то може да платите на някой местен селянин, който за малко пари ще ви бъде гид през цялото време.
И въпреки разрушенията от взривовете „Желява” впечатлява посетителите си с грандиозното строителство, тук-таме в подземията се е запазила боята, която изглежда като нова. Навсякъде има отломки, изкорубени стоманени врати, паднал бетон, обрасло е с растителност и с всякакъв вид гъби. И все пак като човек влезе вътре усеща духа на истинската авиация, който е властвал тук...

Петър БОРИСОВ www.pan.bg

  • Коментари
  • Коментари
Няма коментари:
Write коментара