Човекът, който за 30 години построи 3 Българии

 

Та този човек е другарят Тодор Живков ,бих казал най-големият държавник на нова България,човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути в костюми.Човекът който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.Държавникът,който навън беше виртуозен дипломат ,а в собствената си страна никога не стана високомерен.Човекът на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада,между чука и наковалнята,но НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ! 

Човекът,който издигна България до средно развита европейска страна,с мощна икономика и армия,и беше на път на постигне още повече ! Човекът,който не допусна съветски военни бази на българска територия,за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.Човекът,който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.Човекът от когото имаха респект и на запад и на изток,а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп.Човекът който се държеше наравно с всички и имаше какво да каже с всеки ! Човекът ,който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие,никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.Човекът,който никога не се поддаде на опиума на властта,никога не стана сноб и никога не претендираше да бъде нещо повече от който и да е среден българин.Човекът ,на чиито плещи лежеше огромна отговорност ,но никога не допусна до обикновения българин да стигнат треговите и смутовете на времето.Човекът,при който децата играеха до 12ч ,без никой да се притеснява за тях,при който милицията нямаше работа,един квартален стигаше на десетки хиляди хора,а никой не се сещаше да заключи врата и коли.Човекът ,при който и последния български гражданин,имаше покрив и работа,отопление и медицинско обслужване ! 

Човекът ,при когото обикновения българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си ! (това ,че днес те са обезценени до стотинки ,не е по време на неговото управление ! Отговорността трябва да се търси от друг ! ) .Човекът ,при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти,които сега ни се струват луксозни.Човекът ,който се „съобразяваше с Москва“ формално,но дефакто си правеше каквото си поискаше.Човекът ,при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм,но прокарваше най-твърдия националистически курс.Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм ! Човекът,който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежата на Горбачов и САЩ. Човекът ,който оценихме истински едва когато го изгубихме . . . Съдът не успява да докаже ,че той е присвоил и една стотинка за себе си .Ще повярва ли някой ,че ако той имаше и една кирлива риза,те нямаше да му я изкарат ? Той беше осъден за нещо ,което му прави чест … затова ,че обичаше народа си !

-„Аз вярвам в българските млади хора .Не се съмнявам ,че те ще изградят ,по-богата ,по-справедлива и по-демократична България от нашата.Зная ,че техния живот ще е по-различен от нашите млади години…,бих дал всичко за да бъде той по-добър и по-лесен .Но лесни пътища няма .Силните,волевите,смелите личности израстват в трудностите…иска ми се да вярвам ,че днешните млади българи и българки,ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас-не каквито сме сега,а каквито бяхме в нашите отминали,в нашите незабравими младежки години…“ (Тодор Живков)

И макар да не съм бил роден преди промяната ,може да ме съдите,че нямам право на глас за тогавашното време ,но мога да говоря за СЕГА.

Мога да говоря затова ,че не намирам за нормално да съм на 22 години и единствената ми алтернатива за по-добър живот да е в чужбина ! Не намирам за нормално хората да си купуват дрехи 2-ра употреба ,защото няма да има пари за храна ,ако си купят нови.

Не намирам за нормално хора ,които са си дали целият живот за да работят в тази страна ,да нямат пари за мляко и за сирене.

Не намирам за нормално да нямаме ефективна законодателна система … за да може хора ,като този изрод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години… http://novanews.bg/news/view/2013/12/09/63704/осъденият-за-жестоко-убийство-в-перник-се-разхожда-на-свобода/ или този ,който убива 6 души и е осъден на 12 години.. какъв е извода ,че се лежи по 2 години за отнемане на човешки живот ? 

Това ли е свободата ,която искаш народе ?

Не намирам за нормално това да имаме толкова плодородна земя ,в която камък да засееш ,ще поникнат камъни…,а в същото време да ядем вносни боклуци .

Не намирам за нормално хората да мислят абсолютно всеки ден за сметки,защото знаят ,че веднага могат да бъдат осъдени и да бъде отнето и малкото което притежават

Не намирам за нормално това да бъдат приватизирани всички заводи… и да бъдем безработни

Не намирам за нормално страната ни да бъде на първо място по сива икономика

Не намирам за нормално да получавам 10 пъти по-ниска заплата в сравнение с останалите европейци за същата заплата,а дори да работя повече часовеТова да си на 22 години ,да учиш в страната си и да си толкова объркан дали си поел по правия път.. дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти…

Къде отиде спокойствието ? Къде отиде удоволствието от младостта ?

За равносметка на това ще ви предоставя малко статистика от Живково време :страната ни получава средно 12 тона нефт на цена по 70 $ на ТОН ,като се изнасяха 300 тона по 350 долара на тон.. или 1 млрд долара … получавахме от СССР, 4,5млрд KW електроенергия ,на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки),ние продавахме от него 3млрд на турците за 6 цента ,получавахме газ на 1000 кубически метра 20 $,сега е близо 550 $.92 % от българите имаха собствено жилище ,62 % 2-ро жилище ,45 % вила ! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лв ,но това е нетна заплата,нормалния човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове,които деистват чрез 1 мощен преразпределителен механизъм ,който води до фиксиране на цените.Така цените от 6 ст на билетче,не се определят от пазара,а от държавата,което води до 1 по-голям достъп на продукти от всички хора(здравеопазване за всички,образование и тн ) ,а реално работника е взимал +парите ,които не е виждал ,а са отивали във фондовете за преразпределение-между 700-800 лв …Дългът на България към 1 декември 1990- е точно 9 млрд $ ,но това е брутен продукт,тъй като страната ни има да взима 4.5 млрд(1,5млрд валутен резерв в швейцарски банки;1,5млрд от Либия,когато Соломон Паси си направи лична политика и си ги опрости ,както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан)от което фактически нетния дълг на България е 4,5млрд $ !

А какво ни донесе промяната ? Повече нагативи от колкото позитиви… ,колко заводи се затвориха.. ще дам малка статистика…

Софийския силно токов завод Васил Коларов са работили над 4000 души.В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред .Доставка на големи трансформататори за Пакистан,Индия и други страни.След като Hundai го взема,купувачът прхвърля изпълнението на поръчките в Южна Корея.След приватизацията днес в завода работят около 200 души.

В химическата промишленост заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души.През 2013 80 000 … 40 000 съкратени.

Във военната индустрия положението е дори по-тежко.Заетите през 1989- 150 000 души,през 2013 – 15 000 души.Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати ползи през 1989 ,сме имали печалба от 2 млрд ,тя се стопява 10 пъти… 2013 -200 млн

Друг пример е Валя Балканска ,която е повод за национална гордост.По времето на комунизма (1977г),неин запис е в включен в „Златната плоча” изпратена в космоса.През 2004 година ,нейният запис вече се носи извън пределите на слънчевата система.Ами Георги Иванов?първият и единствен български космонавт ,изпратен в космоса по времето на комунизма в сътрудничество със СССР.(10 април 1979г)В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута.Въпреки проблемите при кацането,пулса на българина остава нормален и не се променя.

Днес музиката ни не може да пробие дори в съседните ни държави(т.нар. поп фолк),а хора пращаме само за ягоди ….. Може би някой ден ще имаме честта да берем ягоди на луната …

Да не говорим за спортните ни успехи,бяхме страна с традиции и ценности… днес няма как да имаме ценности при условие ,че всичко се купува и продава ,включително и хората…

Комунизмът научи хората не само да работят за собствения си джоб.а и за благото на държавата … времето когато учителите респектираха само с присъствието си …времето когато циганите не живееха на гърба на българите с помощи,а работиха наравно с тях !

Но нека се върнем в настоящето .Ние вече сме в Европейския съюз и искам да Ви попитам ,къде са тези европейски ценности ? Страни ,които са богати на гърба на страни ,които са бедни? Това ли е ценност ? До какво ни доведе тази демокрация и свобода ? До убийства,наркомани,и беззаконие ,до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката,а Левски да е само футболен отбор ? Това ли желаем толкова много ? В колко войни ни вкараха Америка ,да пращаме контингенти ? А колко е пратил другаря Живков ? Строим 1 магистрала 5 правителства (20 години)… а тези малки пътища и отбивки до най-малките села ,как са изградени за 40 години… да не говорим за жп линии,за заводи.. колко завода и колко училища има направени за 20 години преход ?Колко има закрити ?Знаете ли ,че страната ни дава повече пари ,като членски внос всяка година ,от колкото получава ? Затова ,че единствената полза от ЕС е ,че хората бягат ,за да мият чиниите на германците и англичаните ,това ли ни е икономиката,това ли ни е интеграцията ? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо ,първо проверете колко е достоверно !

Живков ,човекът ,който остави народ с 9млн души ,с осигурена работа,подслон,образование и здравеопазване …. та ако за Вас ,думата комунизъм и социализъм е отрицателна ,вземете се поразровете каква е идеята за този тип икономика.. именно това всички да са равни.. и не вярвайте на всяка 2-ра дума от телевизията ,защо не знаете какво ви отнеха …??? ??? ???И за да не кажете ,че само аз мисля ,че животът в момента е без преспектива за младите ,ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче ,което иска да емигрира :

„Преспах, помислих, реших. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкова добре. Къде другаде ще се чувствам така? Къде другаде ще бъда на най-ниското социално стъпало? Къде другаде ще дишам и ще се правя, че всичко ми е наред?

Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предишната статия. Видях разбитите улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), големите билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, реших да бъда един от всички, които няма какво да направят.

Отново трябваше да отида на лекар. Исках талон за преглед. Бабите пред мен уж бяха взели последния. Нямало други. Трябва да чакам до пето число на следващия месец, дано тогава има. Дано тогава вече не е късно за същия преглед. Но какво са виновни лекарите, няма да им се сърдя. Те учат 10 години, за да изкарват 500 лева заплата. Други въобще не учат и изкарват 1000 лева. Как се очаква да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги приемат за боксова круша, сякаш те сами определят законите и правилата.

Ще живея в страната на абсурдите и ще се радвам, че съм тук.

След това реших да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са колеги от университети. Факултетите са празни, за да може студентите да се издържат. За сметка на това моловете са пълни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, от друга страна са по-богатите им колеги, които ги подминават, когато ги видят, или само им кимват, докато харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на абсурдите за една обява като продавач в магазин за дрехи кандидатстват над 2000 души, защото знаят, че там поне ще получат пари, които няма да бъдат толкова смешни, и ще ги получават редовно. Университетът е оставен на заден план. Има време до септември, когато са поправките.

Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лева пенсия. Работила е цял живот. Търпяла е унижението на чуждите деца, унижението на държавата, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е вече твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с повечето. Предполагам, че не. Но в страната на абсурдите е престижно да си модел, певица, актьор, но в никакъв случай учител или лекар.

Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ядене. Естествено, не бях ял месо отдавна, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и навярно направено със суха кръв, но все пак месо. Промоционално, колкото да има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разхвърляно, типично по нашенски. Няма „добър ден”, има „кажете”. Ама, какво искате да ви кажа? Колко се радвам, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкова мизерна, че сте загубили всякакво желание да проявите малко любезност? Изчезнала е някъде между сметките за тока и тези за парното. Или между въпросите: да купя нови дрехи за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „довиждане” – има само мълчание. Което крещи: върни се, за да направиш оборот, но не ме карай да бъда любезна – нямам сили за това.

По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех за какво мислят. Как трябва да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя стара баба, за да се върнат пак на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лева на месец? Но в страната на абсурдите и това е възможно. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лева от държавата. Тя ти е и майка, и баща, тя преценява. Кой те е карал въобще да раждаш? Проблемът се задълбочава, ако същите тези майки нямат стари баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който трябва да работи на поне девет места, за да подсигури малко храна и дрехи. И всички заедно да се молят бебето да е здраво, защото, ако се разболее, тогава става наистина много страшно. Както и всички заедно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се превозват чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, за да може те да гледат детето, докато родителите работят за бъдещето му.

От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой пише? Особено за тези в малките градове и села. Защото в София много от тях дават апартаменти, имоти, помещения под наем на хората, които идват от провинцията с мечтата да открият добре платена работа в столицата.

Пенсионерите от малкия град и село нямат този шанс. Те получават някакви подхвърлени 200 лева, с които трябва: да ядат, да си купят лекарства, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, защото те са едни от най-отритнатите от същата тази абсурдна държава. Работили са цял живот, построили са дом и са създали семейство. Накрая са затворени в един свят на бедност и мизерия, където бутилката олио трябва да изкара за цял месец.

Аз харесвам родината си. Харесвам природата, българската култура и история. Българският народ със сигурност е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски работодател за това. Не харесвам държавата. Не харесвам условията и пародията, в която ни поставя. Не харесвам това, че преди избори се намират милиони лева за рекламни кампании, но не се намират стотинки за увеличение на пенсия, заплата или детски надбавки. Не харесвам това, че, ако се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не харесвам това, че, ако искаш да имаш спокоен и щастлив живот, трябва да емигрираш.

Затова аз се прекланям пред всички българи, които успяват по някакъв особен български начин да оцелеят. Пред тези, които се борят и вярват, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз не вярвам.

Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам липсата на всякакви признаци за позитивно развитие на нещата. Затова се моля всички да бъдем здрави, защото със сигурност това е най-важното.

Моля се един ден децата ми да не живеят в подобна държава, но да имат моята родина. Дано се случи!“

Стефан Вълчев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България е втора по ръст на заплатите в целия ЕС

Разходите за труд в България са нарастнали с над цели 12  процента.Това пoĸaзвaт дaннитe нa Eвpoпeйcĸaтa cтaтиcтичecĸa cлyжбa.

Зaплaтитe ce пoĸaчвaт c 12,7 пpoцeнтa, a дpyгитe paзxoди, ĸoитo вĸлючвaт ocигypoвĸитe – c 13,8 пpoцeнтa. Toвa e втopият нaй-бъpз тeмп нa pacтeж в Eвpoпeйcĸия cъюз.



Paзxoдитe зaбъpзвaт yвeличaвaнeтo cи. Гoдинa пo-paнo pъcтът бe 9%, a пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe дopи ce зaбaви дo 6,8 пpoцeнтa. Cтpaнaтa ни e изпpeвapeнa caмo oт ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния. Taм oбщитe paзxoди нa тpyд нa paбoтoдaтeлитe нapacтвaт c 16,3 пpoцeнтa cпpямo минaлaтa гoдинa, a зaплaтитe – c 16,4 пpoцeнтa. Oбщo в цeлия Eвpoпeйcĸи cъюз oбщитe paзxoди pacтaт c 2,6 пpoцeнтa, a зaплaтитe – c 2,7 пpoцeнтa.



B cтpaнитe oт eвpoзoнaтa pacтeжът e мaлĸo пo-ниcъĸ – 2,4 пpoцeнтa нa oбщитe paзxoди и 2,5 пpoцeнтa нa зaплaтитe. Πpeз пъpвитe тpи мeceцa нa гoдинaтa имa caмo eднa дъpжaвa, в ĸoятo oбщитe paзxoди зa paбoтoдaтeлитe нaмaлявaт. Toвa e Гъpция, ĸoятo зaпиcвa cпaд oт 0,2 пpoцeнтa. B южнaтa ни cъceдĸa зaплaтитe ce yвeличaвaт минимaлнo c 0,3 пpoцeнтa, нo гpaфa „дpyги“ нaмaлявa c 1,8 пpoцeнтa.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новата тръпка на Слави поиска бебе пред всички и призна, че... СНИМКИ

Амбициозната блондинка предизвика нещо страшно навръх рождения си ден и си изля душата

Слави Трифонов е като ударен с мокър парцал, а причината е повече от интригуваща. Новата му руса тръпка, която се оказа и свръх амбициозна, му направи страхотен намек пред всички, пише "Уикенд", цитирани от show.blitz.bg 

Амбициозната блондинка си пожела да стане майка навръх рождения си ден, а мечтите й за бебе веднага бяха адресирани до Дългия в публичното пространство...
Нещо повече - освен смелото пожелание, което направи на всеослушание пред всичките си гости, Лилия Стефанова посвети и стихотворение на любимия мъж, разкривайки, че подготвя и цяла стихосбирка, пише "Уикенд".Припомняме, че преди броени дни блондинката, която работи в телевизията на Слави закръгли 30 лета, споделяйки, че посреща личния си празник с "притеснение, радост, малко тъга", приемайки кръглата годишнина като нов етап в своя живот и изпълнявайки много житейски роли, любимата сред които била "да помагам на хората и да вдъхвам надежда".

След като изреди всички тези постижения, тя си пожела да стане и майка. "Остава ми обаче най-важната такава (роля – б.а.). Да дам живот. Пожелавам си я", пише Стефанова и в своята фейсбук страница. Разбира се, не споменава директно името на любимия си, нито дали става дума именно за Слави Трифонов, но какво точно ще се случи между двамата, само времето ще покаже.Ето и любовното признание в поетична форма, което навръх рождения си ден Лилия Стефанова показа пред всички:

"За такава любов аз копнея, за очите в душата, които огряват съдбата...
Красиво погледаш ме ти, оставяш усмивки и рядко сълзи.
Говориш по малко, не често дори, докосваш горещо, разпалваш мечти.
Намерих те в мрак, в тъга, но ти откри ми поля от чиста и вярна сила една - на верността.
Навярно в покоя ще чуваш все моя... топъл, приветлив, но някак отчетлив - глас на мечта.
Не ще те забравя, не ще те изплача любов от сърца на двама раними, по пътя сгрешили, две чисти тела.
Аз виждам в безкрая, аз чувам в омая... любов до безкрая!/show.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заразеният Занев имал цели пет отрицателни теста за COVID-19

Любопитното е, че когато се чувствал зле, капитанът на ЦСКА нямал коронавирус

Заразеният с COVID-19 Петър Занев си е направил преди това цели пет теста и всички били отрицателни. Капитанът на ЦСКА не игра срещу Славия (1:0), тъй като е бил болен.

Не се чувствал добре, имал температура, отпадналост и с болки в мускулите. Тогава е бил тестван три пъти заради появилите се симптоми, но резултатите не показали, че е заразен, пише „Мач Телеграф“.Преди мача на националния отбор срещу Ейре (1:1) в София Занев е изследван още два пъти и отново всичко било наред.

Тогава защитникът се контузи, не доигра мача с ирландците и пропусна гостуването на Уелс.

Едва след завръщането си в ЦСКА заради травмата Занев имал положителен резултат за коронавирус. Това се случило чак на шестия тест.

Тъй като вече е под карантина, Петър няма да може да вземе участие в следващите два мача на "червените" - гостуването във Варна на Черно море в събота и домакинството срещу БАТЕ Борисов на 17 септември. Същото се отнася и за другия заразен при "армейците" Ахмед Ахмедов. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Очаква се голяма вълна от народ на протеста на 10.09, ще се повтори ли "кървавата сряда"

​​​​​​​

В същото време бизнесменът Цветомир Найденов, осмелил се пръв да подаде сигнал срещу дубайския беглец Васил Божков, написа силен статус във фейсбук.

Между 10 и 15 000 души се очаква да прати Божков на утрешния протест, информира Новини.бг и припомня, че преди няколко месеца от прокуратурата разпратиха до медиите част от телефонен разговор между избягалия в Дубай Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и депутата от БСП Александър Паунов. В тях Божков, срещу когото има повдигнати 19 обвинения, разкрива плановете си за сваляне на правителството, като за целта организира протестите в страната – нещо, което скоро бе оповестено и в испанското издание на ABC.

"Сега протест, протест до дупка и го мачкаме Бойко; Така че с’а трябва докрай! Бойко, Гешев. Нали Бойко имам предвид цялото им правителство и Гешев; после да видим Румен Радев к'во правителство ще направи. Там трябва да се съветва," бяха част от наставленията на Божков в телефонния му разговор с депутата Паунов. Напомняме, че за утре е предвиден нов общонационален протест в страната, целящ оставките на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. По закана на инициаторите от Отровното трио се очаква той да бъде дори още по-масов в сравнение с предишния на 2-ри септември, който остана запомнен като "кървавата сряда" заради масовите провокации и сблъсъци между протестиращи и полиция./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Знаковите лица от кинохрониките за 9 септември

Две са знаковите разпознаваеми лица от кинохрониките, запазили спомена за 9 септември 1944 г. Това са Човека от народа Тодор Живков, който се здрависва с партизаните от отряд „Чавдар“, и фабричният работник Александър Пипонков-Чапай, който вика „ура“ на Гара Белово.

 Eпичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай са едва минута и половина. Те са без звук и само по отворените уста на хората можем да си представяме колко възторжени са били виковете „ура“. А по пушека от пушките – колко силни гърмежите. На тези кадри Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва.
Да, благодарение на кинохрониката има два епизода от 9 септември 1944 г., превърнати в символ на „всенародната антифашистка борба“ и „ден първи на социализма“: Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда „Чавдар“ пред Военното министерство и влизането на Чапай в Гара Белово .

Вторият епизод винаги стоеше в сянката на Татовия. Живков бе „първият човек на партията и държавата“, а Чапай месец след триумфалното му посрещане загива в боевете край Крива Паланка.

Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм „Росица“ – сантиментална история за любовта. Този филм така и остава незавършен. Когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата. Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.

Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Професионалният хъс го кара да намери снимачния екип и да го доведе на гарата. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина.

Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. „Бай Киро, не можах да го снимам това“, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.
На Васил Холиолчев пък са прословутите кадри от срещата на Тодор Живков с партизаните сутринта на 9 септември. Холиолчев също съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът произнася фразата: „Човек от народа поздравява партизаните от бригада „Чавдар“.

Цяло чудо е, че по-късно някой раболепен редактор не е изтрил от лентата това изречение, което всъщност рязко снижава „ръководната роля на другаря Живков в организирането на бойните действия при превземането на София“.

Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът „Човек от народа“ стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на Живков.
„На 9 септември 1944 г. Цола Драгойчева и Лулчо Червенков ми връчиха мандат да поема ръководството на филмовото дело у нас“, пише Холиолчев през 1972 г. Той е евакуиран в Княжево, но имал задача всеки ден да слиза до София и да снима разрушенията от англо-американските бомбардировки. Изборът на Холиолчев не е случаен. Като студент в Париж през 1930 г. той става член на Френската компартия, после участва и в гражданската война в Испания.

Една от първите задачи на новото ръководство е да изпрати оператори за посрещането на Съветската армия. Екипи заминават по Искърското дефиле, на Витиня и на Петроханския проход. „Червеноармейците обаче ни изненадаха, защото дойдоха оттам, откъдето най-малко ги очаквахме“, пише Холиолчев в спомените си.

Този факт обяснява наличието на малко кинокадри от посрещането на Съветската армия. Почти всичките са от София и в тях също имало много режисирани кадри, твърдят кинаджии.

Интересна е съдбата на Чапай. От партизански командир той стига до капитан в БНА и загива в заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г., пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.

Александър Иванов Пипонков е роден на 8 август 1920 г. в село Дъбравите, Пазарджишко. Малкият Сандо, както го наричат близките, расте буйно, весело и ученолюбиво момче. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкови.
Завършил начално образование в родното си село, Александър продължава обучението си в Гара Белово . Скоро е принуден да напусне училище, за да помага в изхранването на семейството си. Започва да работи на 14 години през 1934 г. във фабриките „Сампа“ и „Родопи“ на Гара Белово , а по-късно и в предприятията в Кричим, Пещера и Девин.
През 1925 г. в Гара Белово  е приет за член на Рабитническия младежки съюз. Александър Пипонков става инициатор за създаване на ремсова организация и за основаване на читалище в родното си село. Чрез самодейните състави, в които взема активно участие, той успява да сплоти прогресивната младеж. Начело е и на организираната акция в селото против създаването на младежка организация „Бранник“.

По време на Соболевата акция се изявява като пламенен организатор и смел защитник на дружбата между българския и съветските народи.

В артилерийския дивизион в Станимака (Асеновград), където отбива военната си служба, създава нелегална ремсова организация и е избран за неин секретар.

След уволняването си от армията Александър Пипонков отново е в челните редици на класовата борба. Дейността му не остава незабелязана от полицията. Няколко пъти е арестуван от полицията.

На 18 април 1943 г. преминава в нелегалност и става партизанин./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ