Човекът, който за 30 години построи 3 Българии

 


Та този човек е другарят Тодор Живков ,бих казал най-големият държавник на нова България,човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути в костюми.Човекът който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.Държавникът,който навън беше виртуозен дипломат ,а в собствената си страна никога не стана високомерен.Човекът на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада,между чука и наковалнята,но НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ! 

Човекът,който издигна България до средно развита европейска страна,с мощна икономика и армия,и беше на път на постигне още повече ! Човекът,който не допусна съветски военни бази на българска територия,за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.Човекът,който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.Човекът от когото имаха респект и на запад и на изток,а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп.Човекът който се държеше наравно с всички и имаше какво да каже с всеки ! Човекът ,който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие,никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.Човекът,който никога не се поддаде на опиума на властта,никога не стана сноб и никога не претендираше да бъде нещо повече от който и да е среден българин.Човекът ,на чиито плещи лежеше огромна отговорност ,но никога не допусна до обикновения българин да стигнат треговите и смутовете на времето.Човекът,при който децата играеха до 12ч ,без никой да се притеснява за тях,при който милицията нямаше работа,един квартален стигаше на десетки хиляди хора,а никой не се сещаше да заключи врата и коли.Човекът ,при който и последния български гражданин,имаше покрив и работа,отопление и медицинско обслужване ! 


Човекът ,при когото обикновения българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си ! (това ,че днес те са обезценени до стотинки ,не е по време на неговото управление ! Отговорността трябва да се търси от друг ! ) .Човекът ,при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти,които сега ни се струват луксозни.Човекът ,който се „съобразяваше с Москва“ формално,но дефакто си правеше каквото си поискаше.Човекът ,при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм,но прокарваше най-твърдия националистически курс.Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм ! Човекът,който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежата на Горбачов и САЩ. Човекът ,който оценихме истински едва когато го изгубихме . . . Съдът не успява да докаже ,че той е присвоил и една стотинка за себе си .Ще повярва ли някой ,че ако той имаше и една кирлива риза,те нямаше да му я изкарат ? Той беше осъден за нещо ,което му прави чест … затова ,че обичаше народа си !


-„Аз вярвам в българските млади хора .Не се съмнявам ,че те ще изградят ,по-богата ,по-справедлива и по-демократична България от нашата.Зная ,че техния живот ще е по-различен от нашите млади години…,бих дал всичко за да бъде той по-добър и по-лесен .Но лесни пътища няма .Силните,волевите,смелите личности израстват в трудностите…иска ми се да вярвам ,че днешните млади българи и българки,ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас-не каквито сме сега,а каквито бяхме в нашите отминали,в нашите незабравими младежки години…“ (Тодор Живков)

И макар да не съм бил роден преди промяната ,може да ме съдите,че нямам право на глас за тогавашното време ,но мога да говоря за СЕГА.


Мога да говоря затова ,че не намирам за нормално да съм на 22 години и единствената ми алтернатива за по-добър живот да е в чужбина ! Не намирам за нормално хората да си купуват дрехи 2-ра употреба ,защото няма да има пари за храна ,ако си купят нови.

Не намирам за нормално хора ,които са си дали целият живот за да работят в тази страна ,да нямат пари за мляко и за сирене.


Не намирам за нормално да нямаме ефективна законодателна система … за да може хора ,като този изрод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години… http://novanews.bg/news/view/2013/12/09/63704/осъденият-за-жестоко-убийство-в-перник-се-разхожда-на-свобода/ или този ,който убива 6 души и е осъден на 12 години.. какъв е извода ,че се лежи по 2 години за отнемане на човешки живот ? 


Това ли е свободата ,която искаш народе ?


Не намирам за нормално това да имаме толкова плодородна земя ,в която камък да засееш ,ще поникнат камъни…,а в същото време да ядем вносни боклуци .


Не намирам за нормално хората да мислят абсолютно всеки ден за сметки,защото знаят ,че веднага могат да бъдат осъдени и да бъде отнето и малкото което притежават

Не намирам за нормално това да бъдат приватизирани всички заводи… и да бъдем безработни

Не намирам за нормално страната ни да бъде на първо място по сива икономика

Не намирам за нормално да получавам 10 пъти по-ниска заплата в сравнение с останалите европейци за същата заплата,а дори да работя повече часовеТова да си на 22 години ,да учиш в страната си и да си толкова объркан дали си поел по правия път.. дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти…

Къде отиде спокойствието ? Къде отиде удоволствието от младостта ?

За равносметка на това ще ви предоставя малко статистика от Живково време :страната ни получава средно 12 тона нефт на цена по 70 $ на ТОН ,като се изнасяха 300 тона по 350 долара на тон.. или 1 млрд долара … получавахме от СССР, 4,5млрд KW електроенергия ,на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки),ние продавахме от него 3млрд на турците за 6 цента ,получавахме газ на 1000 кубически метра 20 $,сега е близо 550 $.92 % от българите имаха собствено жилище ,62 % 2-ро жилище ,45 % вила ! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лв ,но това е нетна заплата,нормалния човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове,които деистват чрез 1 мощен преразпределителен механизъм ,който води до фиксиране на цените.Така цените от 6 ст на билетче,не се определят от пазара,а от държавата,което води до 1 по-голям достъп на продукти от всички хора(здравеопазване за всички,образование и тн ) ,а реално работника е взимал +парите ,които не е виждал ,а са отивали във фондовете за преразпределение-между 700-800 лв …Дългът на България към 1 декември 1990- е точно 9 млрд $ ,но това е брутен продукт,тъй като страната ни има да взима 4.5 млрд(1,5млрд валутен резерв в швейцарски банки;1,5млрд от Либия,когато Соломон Паси си направи лична политика и си ги опрости ,както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан)от което фактически нетния дълг на България е 4,5млрд $ !

А какво ни донесе промяната ? Повече нагативи от колкото позитиви… ,колко заводи се затвориха.. ще дам малка статистика…

Софийския силно токов завод Васил Коларов са работили над 4000 души.В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред .Доставка на големи трансформататори за Пакистан,Индия и други страни.След като Hundai го взема,купувачът прхвърля изпълнението на поръчките в Южна Корея.След приватизацията днес в завода работят около 200 души.

В химическата промишленост заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души.През 2013 80 000 … 40 000 съкратени.

Във военната индустрия положението е дори по-тежко.Заетите през 1989- 150 000 души,през 2013 – 15 000 души.Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати ползи през 1989 ,сме имали печалба от 2 млрд ,тя се стопява 10 пъти… 2013 -200 млн

Друг пример е Валя Балканска ,която е повод за национална гордост.По времето на комунизма (1977г),неин запис е в включен в „Златната плоча” изпратена в космоса.През 2004 година ,нейният запис вече се носи извън пределите на слънчевата система.Ами Георги Иванов?първият и единствен български космонавт ,изпратен в космоса по времето на комунизма в сътрудничество със СССР.(10 април 1979г)В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута.Въпреки проблемите при кацането,пулса на българина остава нормален и не се променя.

Днес музиката ни не може да пробие дори в съседните ни държави(т.нар. поп фолк),а хора пращаме само за ягоди ….. Може би някой ден ще имаме честта да берем ягоди на луната …

Да не говорим за спортните ни успехи,бяхме страна с традиции и ценности… днес няма как да имаме ценности при условие ,че всичко се купува и продава ,включително и хората…

Комунизмът научи хората не само да работят за собствения си джоб.а и за благото на държавата … времето когато учителите респектираха само с присъствието си …времето когато циганите не живееха на гърба на българите с помощи,а работиха наравно с тях !

Но нека се върнем в настоящето .Ние вече сме в Европейския съюз и искам да Ви попитам ,къде са тези европейски ценности ? Страни ,които са богати на гърба на страни ,които са бедни? Това ли е ценност ? До какво ни доведе тази демокрация и свобода ? До убийства,наркомани,и беззаконие ,до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката,а Левски да е само футболен отбор ? Това ли желаем толкова много ? В колко войни ни вкараха Америка ,да пращаме контингенти ? А колко е пратил другаря Живков ? Строим 1 магистрала 5 правителства (20 години)… а тези малки пътища и отбивки до най-малките села ,как са изградени за 40 години… да не говорим за жп линии,за заводи.. колко завода и колко училища има направени за 20 години преход ?Колко има закрити ?Знаете ли ,че страната ни дава повече пари ,като членски внос всяка година ,от колкото получава ? Затова ,че единствената полза от ЕС е ,че хората бягат ,за да мият чиниите на германците и англичаните ,това ли ни е икономиката,това ли ни е интеграцията ? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо ,първо проверете колко е достоверно !


Живков ,човекът ,който остави народ с 9млн души ,с осигурена работа,подслон,образование и здравеопазване …. та ако за Вас ,думата комунизъм и социализъм е отрицателна ,вземете се поразровете каква е идеята за този тип икономика.. именно това всички да са равни.. и не вярвайте на всяка 2-ра дума от телевизията ,защо не знаете какво ви отнеха …??? ??? ???И за да не кажете ,че само аз мисля ,че животът в момента е без преспектива за младите ,ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче ,което иска да емигрира :


„Преспах, помислих, реших. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкова добре. Къде другаде ще се чувствам така? Къде другаде ще бъда на най-ниското социално стъпало? Къде другаде ще дишам и ще се правя, че всичко ми е наред?


Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предишната статия. Видях разбитите улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), големите билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, реших да бъда един от всички, които няма какво да направят.


Отново трябваше да отида на лекар. Исках талон за преглед. Бабите пред мен уж бяха взели последния. Нямало други. Трябва да чакам до пето число на следващия месец, дано тогава има. Дано тогава вече не е късно за същия преглед. Но какво са виновни лекарите, няма да им се сърдя. Те учат 10 години, за да изкарват 500 лева заплата. Други въобще не учат и изкарват 1000 лева. Как се очаква да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги приемат за боксова круша, сякаш те сами определят законите и правилата.


Ще живея в страната на абсурдите и ще се радвам, че съм тук.


След това реших да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са колеги от университети. Факултетите са празни, за да може студентите да се издържат. За сметка на това моловете са пълни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, от друга страна са по-богатите им колеги, които ги подминават, когато ги видят, или само им кимват, докато харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на абсурдите за една обява като продавач в магазин за дрехи кандидатстват над 2000 души, защото знаят, че там поне ще получат пари, които няма да бъдат толкова смешни, и ще ги получават редовно. Университетът е оставен на заден план. Има време до септември, когато са поправките.


Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лева пенсия. Работила е цял живот. Търпяла е унижението на чуждите деца, унижението на държавата, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е вече твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с повечето. Предполагам, че не. Но в страната на абсурдите е престижно да си модел, певица, актьор, но в никакъв случай учител или лекар.


Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ядене. Естествено, не бях ял месо отдавна, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и навярно направено със суха кръв, но все пак месо. Промоционално, колкото да има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разхвърляно, типично по нашенски. Няма „добър ден”, има „кажете”. Ама, какво искате да ви кажа? Колко се радвам, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкова мизерна, че сте загубили всякакво желание да проявите малко любезност? Изчезнала е някъде между сметките за тока и тези за парното. Или между въпросите: да купя нови дрехи за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „довиждане” – има само мълчание. Което крещи: върни се, за да направиш оборот, но не ме карай да бъда любезна – нямам сили за това.


По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех за какво мислят. Как трябва да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя стара баба, за да се върнат пак на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лева на месец? Но в страната на абсурдите и това е възможно. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лева от държавата. Тя ти е и майка, и баща, тя преценява. Кой те е карал въобще да раждаш? Проблемът се задълбочава, ако същите тези майки нямат стари баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който трябва да работи на поне девет места, за да подсигури малко храна и дрехи. И всички заедно да се молят бебето да е здраво, защото, ако се разболее, тогава става наистина много страшно. Както и всички заедно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се превозват чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, за да може те да гледат детето, докато родителите работят за бъдещето му.


От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой пише? Особено за тези в малките градове и села. Защото в София много от тях дават апартаменти, имоти, помещения под наем на хората, които идват от провинцията с мечтата да открият добре платена работа в столицата.


Пенсионерите от малкия град и село нямат този шанс. Те получават някакви подхвърлени 200 лева, с които трябва: да ядат, да си купят лекарства, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, защото те са едни от най-отритнатите от същата тази абсурдна държава. Работили са цял живот, построили са дом и са създали семейство. Накрая са затворени в един свят на бедност и мизерия, където бутилката олио трябва да изкара за цял месец.


Аз харесвам родината си. Харесвам природата, българската култура и история. Българският народ със сигурност е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски работодател за това. Не харесвам държавата. Не харесвам условията и пародията, в която ни поставя. Не харесвам това, че преди избори се намират милиони лева за рекламни кампании, но не се намират стотинки за увеличение на пенсия, заплата или детски надбавки. Не харесвам това, че, ако се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не харесвам това, че, ако искаш да имаш спокоен и щастлив живот, трябва да емигрираш.


Затова аз се прекланям пред всички българи, които успяват по някакъв особен български начин да оцелеят. Пред тези, които се борят и вярват, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз не вярвам.


Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам липсата на всякакви признаци за позитивно развитие на нещата. Затова се моля всички да бъдем здрави, защото със сигурност това е най-важното.


Моля се един ден децата ми да не живеят в подобна държава, но да имат моята родина. Дано се случи!“

Стефан Вълчев

СПОДЕЛЕТЕ:

България е втора по ръст на заплатите в целия ЕС

Разходите за труд в България са нарастнали с над цели 12  процента.Това пoĸaзвaт дaннитe нa Eвpoпeйcĸaтa cтaтиcтичecĸa cлyжбa.

Зaплaтитe ce пoĸaчвaт c 12,7 пpoцeнтa, a дpyгитe paзxoди, ĸoитo вĸлючвaт ocигypoвĸитe – c 13,8 пpoцeнтa. Toвa e втopият нaй-бъpз тeмп нa pacтeж в Eвpoпeйcĸия cъюз.



Paзxoдитe зaбъpзвaт yвeличaвaнeтo cи. Гoдинa пo-paнo pъcтът бe 9%, a пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe дopи ce зaбaви дo 6,8 пpoцeнтa. Cтpaнaтa ни e изпpeвapeнa caмo oт ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния. Taм oбщитe paзxoди нa тpyд нa paбoтoдaтeлитe нapacтвaт c 16,3 пpoцeнтa cпpямo минaлaтa гoдинa, a зaплaтитe – c 16,4 пpoцeнтa. Oбщo в цeлия Eвpoпeйcĸи cъюз oбщитe paзxoди pacтaт c 2,6 пpoцeнтa, a зaплaтитe – c 2,7 пpoцeнтa.



B cтpaнитe oт eвpoзoнaтa pacтeжът e мaлĸo пo-ниcъĸ – 2,4 пpoцeнтa нa oбщитe paзxoди и 2,5 пpoцeнтa нa зaплaтитe. Πpeз пъpвитe тpи мeceцa нa гoдинaтa имa caмo eднa дъpжaвa, в ĸoятo oбщитe paзxoди зa paбoтoдaтeлитe нaмaлявaт. Toвa e Гъpция, ĸoятo зaпиcвa cпaд oт 0,2 пpoцeнтa. B южнaтa ни cъceдĸa зaплaтитe ce yвeличaвaт минимaлнo c 0,3 пpoцeнтa, нo гpaфa „дpyги“ нaмaлявa c 1,8 пpoцeнтa.

Източник: Блиц
СПОДЕЛЕТЕ:

Новата тръпка на Слави поиска бебе пред всички и призна, че... СНИМКИ

Амбициозната блондинка предизвика нещо страшно навръх рождения си ден и си изля душата

Слави Трифонов е като ударен с мокър парцал, а причината е повече от интригуваща. Новата му руса тръпка, която се оказа и свръх амбициозна, му направи страхотен намек пред всички, пише "Уикенд", цитирани от show.blitz.bg 

Амбициозната блондинка си пожела да стане майка навръх рождения си ден, а мечтите й за бебе веднага бяха адресирани до Дългия в публичното пространство...
Нещо повече - освен смелото пожелание, което направи на всеослушание пред всичките си гости, Лилия Стефанова посвети и стихотворение на любимия мъж, разкривайки, че подготвя и цяла стихосбирка, пише "Уикенд".Припомняме, че преди броени дни блондинката, която работи в телевизията на Слави закръгли 30 лета, споделяйки, че посреща личния си празник с "притеснение, радост, малко тъга", приемайки кръглата годишнина като нов етап в своя живот и изпълнявайки много житейски роли, любимата сред които била "да помагам на хората и да вдъхвам надежда".

След като изреди всички тези постижения, тя си пожела да стане и майка. "Остава ми обаче най-важната такава (роля – б.а.). Да дам живот. Пожелавам си я", пише Стефанова и в своята фейсбук страница. Разбира се, не споменава директно името на любимия си, нито дали става дума именно за Слави Трифонов, но какво точно ще се случи между двамата, само времето ще покаже.Ето и любовното признание в поетична форма, което навръх рождения си ден Лилия Стефанова показа пред всички:

"За такава любов аз копнея, за очите в душата, които огряват съдбата...
Красиво погледаш ме ти, оставяш усмивки и рядко сълзи.
Говориш по малко, не често дори, докосваш горещо, разпалваш мечти.
Намерих те в мрак, в тъга, но ти откри ми поля от чиста и вярна сила една - на верността.
Навярно в покоя ще чуваш все моя... топъл, приветлив, но някак отчетлив - глас на мечта.
Не ще те забравя, не ще те изплача любов от сърца на двама раними, по пътя сгрешили, две чисти тела.
Аз виждам в безкрая, аз чувам в омая... любов до безкрая!/show.blitz.bg

СПОДЕЛЕТЕ:

Заразеният Занев имал цели пет отрицателни теста за COVID-19

Любопитното е, че когато се чувствал зле, капитанът на ЦСКА нямал коронавирус

Заразеният с COVID-19 Петър Занев си е направил преди това цели пет теста и всички били отрицателни. Капитанът на ЦСКА не игра срещу Славия (1:0), тъй като е бил болен.

Не се чувствал добре, имал температура, отпадналост и с болки в мускулите. Тогава е бил тестван три пъти заради появилите се симптоми, но резултатите не показали, че е заразен, пише „Мач Телеграф“.Преди мача на националния отбор срещу Ейре (1:1) в София Занев е изследван още два пъти и отново всичко било наред.

Тогава защитникът се контузи, не доигра мача с ирландците и пропусна гостуването на Уелс.

Едва след завръщането си в ЦСКА заради травмата Занев имал положителен резултат за коронавирус. Това се случило чак на шестия тест.

Тъй като вече е под карантина, Петър няма да може да вземе участие в следващите два мача на "червените" - гостуването във Варна на Черно море в събота и домакинството срещу БАТЕ Борисов на 17 септември. Същото се отнася и за другия заразен при "армейците" Ахмед Ахмедов. 
СПОДЕЛЕТЕ:

Очаква се голяма вълна от народ на протеста на 10.09, ще се повтори ли "кървавата сряда"

​​​​​​​
В същото време бизнесменът Цветомир Найденов, осмелил се пръв да подаде сигнал срещу дубайския беглец Васил Божков, написа силен статус във фейсбук.

Между 10 и 15 000 души се очаква да прати Божков на утрешния протест, информира Новини.бг и припомня, че преди няколко месеца от прокуратурата разпратиха до медиите част от телефонен разговор между избягалия в Дубай Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и депутата от БСП Александър Паунов. В тях Божков, срещу когото има повдигнати 19 обвинения, разкрива плановете си за сваляне на правителството, като за целта организира протестите в страната – нещо, което скоро бе оповестено и в испанското издание на ABC.

"Сега протест, протест до дупка и го мачкаме Бойко; Така че с’а трябва докрай! Бойко, Гешев. Нали Бойко имам предвид цялото им правителство и Гешев; после да видим Румен Радев к'во правителство ще направи. Там трябва да се съветва," бяха част от наставленията на Божков в телефонния му разговор с депутата Паунов. Напомняме, че за утре е предвиден нов общонационален протест в страната, целящ оставките на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. По закана на инициаторите от Отровното трио се очаква той да бъде дори още по-масов в сравнение с предишния на 2-ри септември, който остана запомнен като "кървавата сряда" заради масовите провокации и сблъсъци между протестиращи и полиция./Блиц/


СПОДЕЛЕТЕ:

Знаковите лица от кинохрониките за 9 септември

Две са знаковите разпознаваеми лица от кинохрониките, запазили спомена за 9 септември 1944 г. Това са Човека от народа Тодор Живков, който се здрависва с партизаните от отряд „Чавдар“, и фабричният работник Александър Пипонков-Чапай, който вика „ура“ на Гара Белово.

 Eпичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай са едва минута и половина. Те са без звук и само по отворените уста на хората можем да си представяме колко възторжени са били виковете „ура“. А по пушека от пушките – колко силни гърмежите. На тези кадри Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва.
Да, благодарение на кинохрониката има два епизода от 9 септември 1944 г., превърнати в символ на „всенародната антифашистка борба“ и „ден първи на социализма“: Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда „Чавдар“ пред Военното министерство и влизането на Чапай в Гара Белово .

Вторият епизод винаги стоеше в сянката на Татовия. Живков бе „първият човек на партията и държавата“, а Чапай месец след триумфалното му посрещане загива в боевете край Крива Паланка.

Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм „Росица“ – сантиментална история за любовта. Този филм така и остава незавършен. Когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата. Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.

Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Професионалният хъс го кара да намери снимачния екип и да го доведе на гарата. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина.

Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. „Бай Киро, не можах да го снимам това“, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.
На Васил Холиолчев пък са прословутите кадри от срещата на Тодор Живков с партизаните сутринта на 9 септември. Холиолчев също съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът произнася фразата: „Човек от народа поздравява партизаните от бригада „Чавдар“.

Цяло чудо е, че по-късно някой раболепен редактор не е изтрил от лентата това изречение, което всъщност рязко снижава „ръководната роля на другаря Живков в организирането на бойните действия при превземането на София“.

Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът „Човек от народа“ стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на Живков.
„На 9 септември 1944 г. Цола Драгойчева и Лулчо Червенков ми връчиха мандат да поема ръководството на филмовото дело у нас“, пише Холиолчев през 1972 г. Той е евакуиран в Княжево, но имал задача всеки ден да слиза до София и да снима разрушенията от англо-американските бомбардировки. Изборът на Холиолчев не е случаен. Като студент в Париж през 1930 г. той става член на Френската компартия, после участва и в гражданската война в Испания.

Една от първите задачи на новото ръководство е да изпрати оператори за посрещането на Съветската армия. Екипи заминават по Искърското дефиле, на Витиня и на Петроханския проход. „Червеноармейците обаче ни изненадаха, защото дойдоха оттам, откъдето най-малко ги очаквахме“, пише Холиолчев в спомените си.

Този факт обяснява наличието на малко кинокадри от посрещането на Съветската армия. Почти всичките са от София и в тях също имало много режисирани кадри, твърдят кинаджии.

Интересна е съдбата на Чапай. От партизански командир той стига до капитан в БНА и загива в заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г., пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.

Александър Иванов Пипонков е роден на 8 август 1920 г. в село Дъбравите, Пазарджишко. Малкият Сандо, както го наричат близките, расте буйно, весело и ученолюбиво момче. Той е най-голямото от петте деца на Иван и Гроздена Пипонкови.
Завършил начално образование в родното си село, Александър продължава обучението си в Гара Белово . Скоро е принуден да напусне училище, за да помага в изхранването на семейството си. Започва да работи на 14 години през 1934 г. във фабриките „Сампа“ и „Родопи“ на Гара Белово , а по-късно и в предприятията в Кричим, Пещера и Девин.
През 1925 г. в Гара Белово  е приет за член на Рабитническия младежки съюз. Александър Пипонков става инициатор за създаване на ремсова организация и за основаване на читалище в родното си село. Чрез самодейните състави, в които взема активно участие, той успява да сплоти прогресивната младеж. Начело е и на организираната акция в селото против създаването на младежка организация „Бранник“.

По време на Соболевата акция се изявява като пламенен организатор и смел защитник на дружбата между българския и съветските народи.

В артилерийския дивизион в Станимака (Асеновград), където отбива военната си служба, създава нелегална ремсова организация и е избран за неин секретар.

След уволняването си от армията Александър Пипонков отново е в челните редици на класовата борба. Дейността му не остава незабелязана от полицията. Няколко пъти е арестуван от полицията.

На 18 април 1943 г. преминава в нелегалност и става партизанин./Ретро.бг/
СПОДЕЛЕТЕ:

„Сладките години” в две епохи или пенсионните системи на Царство България и НРБ

„Пенсионер”, това звучи…страшно. Звучи страшно за всеки, който вижда как възрастта и ниските доходи, взимат своето от някогашните здрави и силни младежи и девойки, с десетилетия трудов стаж в производството, селското стопанство и администрацията. Хода на времето не може да бъде спрян и за него лек няма. Имам любим цитат по този въпрос „Да остарее  е привилегия, която не всеки ще заслужи”.  

Доходите на хората, които заради възрастта си или друга причина, не могат да работят, обаче могат да направят старостта и/или инвалидността, малко по - поносими. Това поне е било веруюто на Ото фон Бисмарк, когато през 1889 г. за първи път в Германия, въвежда държавно обществено осигуряване. Практиката в някои страни достигна и дори задмина първоначалните му намерения , но в настоящата статия аз предпочитам да се спра на данни, имащи отношение към българското минало.

Ще си позволя кратко разсъждение по въпроса за нуждата от пенсионна система и особено на държавната такава. Края на 19 – ти век, може да бъде наречен края на „дикенсовия капитализъм”.  През 1886 г. на 1 – ви май е трагично завършилата работническа стачка в Чикаго, на която работниците настояват за 8 - часов работен ден, нещо, което днес смятаме за наше изконно право.

Около 150 години след индустриалната революция, наемните работници, нямащи нищо друго освен сръчността и уменията си, достигат критична маса като брой, достатъчен за да се почувстват силни и да потърсят нормални условия на труд. Същата тази „критична маса”, вече представлява и твърде голяма част от населението на развитите страни. Като чист математически факт, в червено светва предупредителен сигнал пред държавниците (а и индустриалците), че улиците може да бъдат залети от хора, неможещи да работят и нямащи никакви доходи. Причината е, че продавания от тях продукт – труда, не може повече да бъде предлаган, поради инвалидност или напреднала възраст. Започналите през 18 в. технологични, икономически и социални промени, лишават голямо количество хора от собственост. Преди индустриалната революция, в земеделското общество, хората са разполагали със средствата за производство и с част от продукцията, т.е. в една или друга степен са имали собственост. Доц. Керемедчиева не случайно наричасобствеността висша форма на социална сигурност и дава пример с Доналд Тръмп, който няма нужда да си внася осигуровки. Грижата за членовете на обществото, които не могат да се трудят се оставя на семейството или рода, разполагащи с продукция или земя (рента). Преселването на голяма част от селското население в градовете, разваля традиционните семейства, поддържащи няколко поколения и лишава хората от собственост. Единствения източник на препитание е наемния труд, а семейството се затваря до най-малката клетка на обществото. При постоянно нарастващото градско население (т.нар. урбанизация) реално се вижда опасност от заливането на градовете от хора изпаднали в крайна нужда и последващи хуманитарна и икономическа криза.

Далновидния Бисмарк взима решение, което за няколко десетилетия се повтаря в много други държави. Това предотвратява тежките последици от загубата на собственост и средства за препитание на набралия сила пролетариат. От тогава, до ден днешен, цивилизования свят е измислил всякакви варианти за социално и пенсионно осигуряване, комбиниращи в различна степен държавна и частна инициатива. Успеха на една система се измерва по крайния резултат на нейния продукт. За сега се приема, че капиталопокривнатаосигурителна система дава най – висок доход на своите вложители, при настъпване на застрахователното събитие. При нея се избягва риска, пред който развитите страни са изправени, след края на 80-те годни на миналия век. Става дума за постоянно нарастващото възрастно население, за сметка на хората в трудоспособна възраст, които при другата система, разходопокривната, би трябвало да издържат неработоспособните членове на обществото. Тук риска се избягва, като всеки вложител разчита на средствата от собствената си партида, натрупани през годините, а не на вноските направени в реално време от работещите  в момента. Разбира се при вложенията, правени за толкова дълъг период от време съществуват икономически рискове като фалити и инфлация. Тук в случая следва да се намеси държавата като гарант, а често и като основен осигурител.

Нека обърна внимание на това, как българската държава регулира осигурителните отношения между гражданите и съответните институции в два периода – след Освобождението до 1944 г. и след 1944 г. до промените през 1989 г. Умишлено правя паралел точно между монархическия и социалистическия периоди, тъй като често пъти сравненията между тях са основен аргумент в политическите спорове, между привържениците на различни идеологии.
Историята на социалното и в частност на пенсионното осигуряване в България започва 8 години след Освобождението, с приемането на Закона за пенсиите за инвалидност на военните лица от 11 ноември 1886 г. Той е считан за доста несъвършен, затова някои приемат за първи подобен акт Закона за пенсиите на учителите от 15 декември 1888 г. (влязъл в сила на 12 януари 1889 г., след публикуването му в бр. 4 на Държавен вестник), прокаран от правителството на Стефан Стамболов. С него започва изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните служители и работниците в държавните предприятия, а от 1918 г. и работещите в частните предприятия. Интересен момент от този период са т.нар. поборнически пенсии. Първият Закон за подобрение на положението на поборниците и опълченците е приет на 3 юни 1880 година. Към тази категория се отнасят "не само повредените поборници в турските затвори и във време на военните действия, но и всички други, които независимо от тия причини и подир военните действия са се повредили и са станали неспособни за работа". Законът отрежда "на неспособний за работа поборник да се дава ежегодно от 100 до 300 франка съдържание пожизнено." За да получат помощ, поборниците трябва да предоставят медицинско свидетелство, "от което явно да се вижда, че болестта, която има, не му дава възможност да работи и да се прехранва с труда си."

До войните за национално обединение, размерът на пенсиите е давал възможност за едно добро съществуване на пенсионерите, предвид малкия им брой и нарастващия демографски потенциал на страната. След двете национални катастрофи, завършили с подписания Ньойски договор, започва продължителен процес на обезценяване на пенсиите по обективни причини, който е прекъснат за кратко през 30-те години на 20 век и е възобновен отново по време на Втората световна война.
С приемането на Закона за общественото осигуряване от 1924 г. и на Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 г. е оформена фондовата система за социалното осигуряване в България.
Следващият етап е изграждането на държавното обществено осигуряване, започнало със създаването на Института за обществено осигуряване през 1941 г., който се грижи за изграждането и доброто функциониране на обществените осигуровки в страната.
 Десет години по късно - през 1951 г. е ликвидирана системата на фондовото осигуряване и тя е заменена от изцяло държавна - с бюджетно финансиране на социалното осигуряване.

Действащото до Деветосептемврийския преврат и малко след него пенсионно законодателство определя точни и ясни критерии за отпускане на пенсии, като от първостепенна важност са размерът и продължителността на внесените осигурителни вноски. Участието в даден пенсионен фонд се доказва със специални марки в осигурителната книжка и с т.нар. Сведения за пенсиониране, издадени от съответния работодател.
През 1948 г. е приет нов Закон за общественото осигуряване, заменил действалия от 1924 г. такъв, който подменя фундаменталния принцип, че правото на пенсия се поражда от участието с осигурителни вноски в съответния фонд, а не от положения труд.Осигуровките на работниците и служителите по силата на новия закон се поемат изцяло от държавните предприятия и учреждения. След 9 септември 1944 г. влиза в сила Закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма, който предвижда финансова помощ и безплатен ремонт на жилищата на "пострадалите". Постепенно кръгът на "пострадалите" правоимащи се разширява значително и обхваща и кръвните роднини на антифашистите до трета степен на родство, а също и тези по сватовство.

През юни 1945 г. е приета от народната власт „Наредба-закон за народните пенсии”. Според този нормативен акт право на такава пенсия имат всички български поданици, които в периода от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. са пострадали в борбата против фашизма и в резултат на това са станали инвалиди с най-малко 30% изгубена работоспособност. От право на пенсиониране по този закон могат да се възползват и тези, които са допринесли за борбата против фашизма като общественици, хора на науката, изкуството и литературата. Такива пенсии се отпускат и като наследствени на съпрузите, непълнолетните деца и родителите на загиналите антифашисти. През 1959 г. ЦК на БКП институционализира съществуването на института на Активните борци против фашизма и капитализма (АБПФК), по силата на което обстоятелство в зависимост от това в коя от четирите категории попадат тези лица, получават и съответния размер на пенсия по силата на специалното осигурително законодателство за тази категория физически лица. За да се отпусне пенсия на АБПФК от 1959 г. не е необходимо наличието на процент на инвалидност. Осигурителната и законодателна аргументация в случая е насочена към тежките условия на антифашистката борба, които са влошили здравето на кандидатите и това се е отразило на тяхната работоспособност. От съществена важност в случая е обаче обстоятелството, през годините кандидатът да не е изменил на комунистическите идеи, като за целта представи и съответен документ от ръководството на БКП, РМС, ОФ, а за техните ръководства - от Министерския съвет.

На 14 януари 1948 г. е обнародван Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Въз основа на него са спрени пенсиите на безследно изчезналите в периода от 9 септември 1944 г. до 30 март 1945 г. във връзка с преврата на 9 септември 1944 г., както и на осъдените от Народния съд, а също и на всички други физически лица, за които властта смята (т.е. по презумпция), че имат "фашистки прояви". По силата този закон са отнети и наследствените пенсии, като не е признат за трудов стаж този положен от някои длъжностни лица преди 9 септември 1944 г. - кметове, помощник-кметове, полицаи и т.н.
Пенсионното законодателство в периода от 9 септември 1944 г. до приемането на Закона за пенсиите, влязъл в сила от 1 януари 1958 г. е с ясно изразен политически характер. Идеята за право на пенсия е, претворена и в законодателството, че тя е средство за овъзмездяване, а не резултат от дългогодишно осигуряване на лицето, при това реално осъществявано.
Характерна черта на българската осигурителна и в частност пенсионносигурителна система в исторически контекст е, че тя е в много по-голяма степен обвързана с държавата, отколкото в развитите европейски страни в края на 19 и през 20 век. Одържавяването на социалното осигуряване в България по немски образец започва през 1941 г. със създаването на Института за обществено осигуряване, което е решителна стъпка за обхващането в осигурителната система на всички слоеве от активното население на страната от т.нар. свободни професии - земеделци, занаятчии и търговци, въпреки символичния размер на техните пенсии.

След Априлския пленум в България е приет Закона за пенсиите, влязъл в сила от 1 януари 1958 г., и останал в сила до влизането в сила от началото на 2000 г. на сега действащия Кодекс за социалното осигуряване.
В края на 1960-те минималната пенсия, така наречената "Земеделска пенсия", на възрастни хора, които никога не са работили държавна работа, е 30 лева. През 1970-те средната пенсия е била 70-80 лева на месец. Тези, които се пенсионират средата на 1980-те, получават пенсия с 5% до 20% по-малка, от последната им заплата.

Тъй като целта на настоящата ми статия не е нито да критикувам, нито да превъзнасям дадена система, искам да направя кратък сравнителен анализ на изложените по горе факти, с който да провокирам и дискусия с читателите на сайта.
На първо място прави впечатление използването на пенсиите като средство за възмездяване на заслужили лица. След Освобождението това са т.нар „поборници”, а след 09.09.1944 г., т.нар. „активни борци”. Двата периода граничат със събития променящи политическата обстановка в страната. Появяват се прослойки от хора със заслуги към новата власт, чиято лоялност трябва да бъде наградена. От политическа и морална гледна точка, това е справедливо. От чисто икономическа, раздаването на пари от социално осигурителната  система, без преди това да са правени вноски в нея, е неоправдано. Това натоварва излишно бюджетната система, тъй като и през двата периода държавата играе основна роля в общественото осигуряване. Разбира се прецедените в световната практика съществуват и те са достатъчно красноречиви. Грубо нарушение са обаче спрените пенсии на хора, съвестно участвали с вноски във фондовете, на които са отказани полагащите им се суми, по политически причини, както и двоякия модел на определяне на критериите за титлата „поборник”.


На второ място поставям съществената особеност, че и в двата периода, държавните фондове са тези, на които поемат грижите за неработещите граждани. Вероятно е национална особеност да се разчита на държавата и да не се поемат излишни рискове. Това е особено валидно за времето преди 09.09.1944 г., когато все пак има свобода на стопанската инициатива. Бих нарекъл това, доста сериозен прът в колелото на тези, които превъзнасят капиталистическите отношения в Царство България.
Като трети съществен момент отбелязвам социалната роля на Народна Република България, изиграна с т.нар. „земеделски пенсии”. За първи път, хора нямащи отношения с пенсионната система получават средства за съществуване за сметка на държавата за време, в което са работили.

В заключение искам да споделя мнението си за двете системи. Макар и несъвършено, пенсионното осигуряване в България, следва изключително бързо наложения от Бисмарк модел. В този случай не мога да не поздравя посмъртно администраторите в Царство България, осъзнали на време нуждата от такива действия. През периода на Народна Република България, се  наблюдава социализиране на държавата и опит за тотален обхват на системата върху всички нуждаещи се, без оглед за индивидуалния им принос. Това е поне опит за социализъм в чист вид.

   Автор: Стоян Гълъбов - публицист на свободна практика     
СПОДЕЛЕТЕ:

Първата партида руска ваксина вече е в магазините


Това съобщиха от Министерството на здравеопазването
Първата партида от руската ваксина срещу COVID-19, Sputnik V, е пусната в търговско обращение, предаде БГНЕС.
Доставката на лекарството в регионите на Русия се очаква в близко бъдеще", съобщиха пред репортери от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирана от ТАСС.
Първата партида ваксина за профилактика на нова коронавирусна инфекция „Gam-Covid-Vak “(„Sputnik V“), разработена от Националния изследователски център по епидемиология и микробиология на Министерството на здравеопазването на Гамалея, е преминала необходимите тестове за качество в лабораториите на Роздздравнадзор и е пусната в гражданско обращение.
В близко бъдеще се очаква доставката на първите партиди ваксини в регионите“, се казва в съобщението./Нова.тв/

СПОДЕЛЕТЕ:

Румен Радев е моят президент! Ето защо:

Президентът Румен Радев призова за проверки на офшорните сметки на политиците по време на посещението си в Асеновград преди броени дни. Той смята, че "Апартаментгейт" е само началото. Това е "вододел, който ще покаже накъде ще върви държавата. Трябват разкрития, присъди, конфискация, връщане на парите". Според държавния глава, "проблемът на премиера е, че безконтролността на управлението генерира корупция в големи размери и това не може да се лекува с медийно осветяване на прегрешилите и оставки".

Послушно оръдие в ръцете на БСП?

Това не е първият опит на г-н Радев да се заяви като борец срещу корупцията по високите етажи на властта. А имайки предвид, че България си остава най-корумпираната държава в ЕС, както и че управляващите се оплитат все по-дълбоко в скандали, в сблъсъка с "Дондуков" 1 Румен Радев определено трупа точки - и то не само в лагера на социалистите, но и сред всички онези, които не одобряват начина, по който се развива България през трите мандата на ГЕРБ.

Държавният глава обаче е обвиняван, че, вместо да бъде надпартиен, е послушно оръдие в ръцете на БСП. Иначе казано: смята се, че патосът на Радев не е нищо повече от сервилно изпълнение на поръченията на партията, изпратила го на "Дондуков" 2. В подкрепа на тази теза се посочва синхронът между посланията на президента и на Корнелия Нинова. ГЕРБ дори сигнализираха в ЦИК, че Радев участва в предизборната кампания.

Президентската амбиция за генерално сражение срещу корупцията е попарвана и от тезата, че неговата власт е основно вербална. Тук идва място на упрека, че въпреки непрекъснатите си нападки срещу кабинета, президентът е само участник в сценария на сапунена теленовела, от която не може да има реални политически последици.

Държавният глава би могъл да възрази като припомни, например, че е свикал КСНС на 8 април по темата "корупция", ала управляващите, бранейки личните си интереси, твърдоглаво са осуетили намеренията му. "Предложих парламентът да разгледа и приеме нов закон за борба с корупцията, който да отчита констатираните недъзи на сегашния", каза Радев след проваления КСНС. Той обаче изглежда забравя, че президентът няма право на законодателна инициатива.

Какво може президентът?

И все пак: политическият инструментариум на държавния глава не е само вербален. Доказателството за това е неговата роля в процедурата по избор на главен прокурор. Седемгодишният мандат на Сотир Цацаров изтича на 10 януари 2020 година. Главният прокурор се назначава от президента по предложение на ВСС; държавният глава обаче може да откаже да подпише указа за това. Но ако ВСС потвърди решението си, президентът е длъжен да се съобрази с него.

През октомври 2017 година президентът Радев отказа да назначи за председател на ВАС избраният от ВСС Георги Чолаков. Около имотните сделки на последния имаше съмнения, но неговата кандидатура бе подкрепена от мнозинството във ВСС, за което се смята, че е лоялно на главния прокурор Цацаров. След като ВСС потвърди избора си, президентът подписа указа за назначаването. През 1999 обаче ВСС, който тогава издигна за главен прокурор Бойко Рашков, се съобрази с волята на президента Петър Стоянов. Държавният глава отказа да назначи г-н Рашков и така ВСС избра вместо него Никола Филчев.

Сегашната процедура по избора на новия главен прокурор може да стартира най-рано в началото на юли. Президентът заяви желанието си отсега да започне консултации за поста и в понеделник се срещна с г-н Цацаров, според когото въпросните консултации "са подранили". Същевременно Сотир Цацаров подчерта, че президентът споделя неговото мнение, а не това на Корнелия Нинова, според която в правомощията на главния прокурор трябва да има изменения, които да влязат в сила още сега.

Както посочих, президентът не разполага със законодателна инициатива. Критериите за избор и правомощията на главния прокурор са записани в нормативната уредба. Г-н Радев може да бъде обвинен в опит за заобикаляне на Конституцията, дори ако настоява за промяна на процедурата и правомощията след провеждането на избора на новия "първи обвинител".

Същевременно г-н Цацаров подчерта, че консултациите не трябва да бъдат опит за влияние на президента върху "първата част на процедурата, свързана с номинация и избор". Самата процедура обаче предполага да се потърси съгласието на държавния глава с предложения от ВСС кандидат. В противен случай легитимността на главния прокурор може да бъде оспорена, макар и да е встъпил в длъжност.

Имената на няколко кандидати за поста неофициално циркулират в публичното пространство: шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, зам.-главният прокурор Иван Гешев, шефът на апелативният спецсъд Георги Ушев и др. Репутацията на г-н Георгиев обаче бе опетнена от "Апартаментгейт", а действията и изказванията на г-н Гешев по "знаковото дело" срещу кметицата на кв. "Младост" Десислава Иванчева поляризираха обществото.

Изборът на главен прокурор трябва да бъде поставен в контекста на огромните средства, които изпълнителната власт разпределя. Тази година е предпоследната от сегашния програмен период за еврофондовете. Предстои да бъдат избрани изпълнителите на някои от най-апетитните проекти. Ще бъдат получени значителни средства по програмите "Регионално развитие", "Околна среда" и др. Задават се и сочни поръчки за последния дял от магистрала "Струма", за отсечки от "Хемус", за южната дъга на околовръстното шосе на София и др. Става дума за милиарди.

Шансът на Радев

Пределно ясно е: едно е България да има принципен главен прокурор, съвсем друго е, ако това е безгръбначен фигурант, който си затваря очите, когато се раздават пари за предани кметове, пекат се партийни суджуци, градят се "наши" апартаменти, магистрали и "къщи за тъщи".

Процедурата по избора на нов главен прокурор може да се окаже Рубикон за президента Радев. Това е неговият шанс да докаже не с приказки, а с действия, че борбата срещу корупцията е негова кауза. В противен случай той завинаги ще се нареди сред крепежните елементи на една прогнила конструкция.

Източник:www.dw.com/Оригинално заглавие:Радев срещу корупцията:

СПОДЕЛЕТЕ:

Светли вторник - време за почит към Божията майка и важни неща които да направим

На втория ден след Великден православната църква отбелязва Светли вторник.

Съгласно поверието, на този ден се отдава почит на Св. Богородица. Плачейки, тя остава край празния гроб на Спасителя с единственото желание да разбере къде са отнесли нейния Учител. С тези събития се свързват и събития, които са се случили след Христовото възкресение – явяването на възкръсналия Христос на учениците и четиридесетдневното му общуване с тях на земята, преди да се възнесе на небето.

В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.
СПОДЕЛЕТЕ: