вторник, 24 март 2020 г.

 „Гледайте Плевен и мислете за България“!

25 години след 10-ти някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…

И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?

Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!

Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.
И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2013-а – 103 122. Простите сметки показват, че над 60 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. Засега. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.

Бизнесът и икономиката – в будна кома

Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 25 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 25 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2011 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.

В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а  след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.
А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души.

Училищата в областта – с  50 по-малко
През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система
„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 25 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.

Земеделието и животновъдството – на командно дишане

Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.

Люлка на велики спортисти

Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим.  Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията

Все още, а и повече от век (107 години) за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.
Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 600 военни.

Културният афиш обедня

Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.

За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 7 години на нейно място зее огромен трап. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.

Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив

Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.
Това се случи в региона за 25 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката  са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод "Илинден") се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е  вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на  хиляди са : Завода за турбини "Вапцаров", завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.

Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с  костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.


Вергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.

Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.

Смърт...
Вергил Ваклинов и служебно куче Вихър

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.

Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

Посмъртни почести

С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава "Вергил Ваклинов".
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост - Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат.

Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището.

Бланката, която всеки пътуващ трябва да попълни, е обновена, заявиха от Министерство на вътрешните работи.
От Министерство на вътрешните работи (МВР) заявиха, че декларациите за преминаване през КПП-тата в областните градове вече ще е друга. От силовото ведомство дадоха разяснения защо това се налага.

Ето какво съобщиха от МВР: 

"След анализ на ефективността от първите 3 дни на функциониране на контролно-пропускателните пунктове /КПП/ в областните градове и на получените запитвания и препоръки от граждани, както и с цел предотвратяване на злоупотреби, уточняваме:

Променя се формата на декларацията за пътуващите.

Новата бланка е публикувана на сайта на МВР

Промяната е относно преминаване през КПП във връзка с трудова дейност. В декларацията по новия образец отпада заверката от работодателя в т. 3.  Гражданите ще удостоверяват това обстоятелство със служебна бележка, издадена от работодателя или друг служебен документ /служебна карта, пропуск/, който носят в себе си.

Попълнените декларации ще се събират от служителите на КПП с цел контрол на изпълнението на мярката и възможност за проверка на попълнените в нея данни. Гражданите, които пътуват по други неотложни причини, представят лична карта и декларация. Декларацията и в този случай ще остава при служителите на КПП. 

Ето как изглежда новата декларация!
Припомняме, че в съответствие със заповедта на министъра на здравеопазването от 21 март 2020 г. за въвеждането на нови противоепидемични мерки, се допуска влизането и излизането на граждани през КПП само при възникнала неотложна необходимост".

Източник:БЛИЦ

събота, 14 март 2020 г.

В днешни дни медицинската маска е един от най-надеждните начини за защита срещу вируси, бактерии и замърсена околна среда. Истината е, че повече от 70% от хората не я носят както трябва и следователно се лишават от предпазните й свойства. Медицинската маска има един-единствен правилен начин на поставяне: бялата страна е обърната към лицето, а цветната – навън.

Качествените медицински маски имат 3 слоя: бял слой – поставя се към лицето; изработен е от материал, който абсорбира влагата, която се образува в маската при издишване; вътрешен слой – с вграден филтър; цветен външен слой – изработен от водоотблъскващ материал, който действа като бариера, не позволява абсорбирането на частици слюнка, кръв и пот в маската.

Носенето на маската по неправилен начин намалява нейната ефективност и може да причини значителен дискомфорт при дишане. Този тип маски имат по-ниска степен на защита в сравнение с респираторните маски, които прилепват плътно към лицето. По тази причина е препоръчително медицинската маска да се сменя на всеки два-три часа. При директен контакт с вирусоносител (кашляне, кихане) се препоръчва незабавна подмяна.

Говоренето при носене на маска се препоръчва да се сведе до минимум, за да се намали кондензацията, тъй като тя редуцира ефективната продължителност на действие на маската. Маската задължително трябва да покрива носа, устата и брадичката. Ако маската има метална пластина (носен фиксатор), то тя трябва да бъде надеждно прилепена към носа. При сваляне на използвана маска трябва да се хванат връзките или ластиците и да не се докосва външният цветен слой.

събота, 4 януари 2020 г.



Той  го паркира на улицата ,точно пред своето имение. Тони Бъзби, който е адвокат, имотен собственик и ветеран от военноморските сили, разказва пред Fox News, че купил танка, на име “Шайен”, от предишния му собственик във Франция през 2016 г. Местната жилищна асоциация обаче има проблем с бронираната придобивка  на Бъзби, на стойност 600 000 долара, но той няма намерение да отстъпва.

“Отне ми година, за да го транспортирам дотук, но в момента танкът се намира на булевард Ривър Оукс,” казва той пред KHOU. “Този конкретен танк е спуснат в Нормандия. Той участва в освобождението на Париж и в крайна сметка стига чак до Берлин. В него има много история",сподели милионерът.

От Комитета на собствениците на имоти в Ривър Оукс обаче не са съгласни, че всичката тази история трябва да бъде в техния квартал. Бъзби е получил писмо с оплакване, според което е извършил нарушения на законна за движение по пътищата и безопасността, на което адвокатът отговаря по следния начин: “Могат да му издадат фиш за неправилно паркиране или да се опитат да го преместят, но истината е, че докато аз не реша, танкът няма да ходи никъде.” Според Popular Mechanics, танкът на 51-годишният милионер е принадлежал на Втора бронирана дивизия на американската армия. Оръжията на тежащия 33-тона танк вече не работят.

Технически Бъзби не нарушавал никакви закони с паркирането на танка пред дома си. През октомври 2017 г., година след като го купува, от местната асоциация на собственици на имоти получават това, на което се надявали. Бъзби мести “Шайен” в своето ранчо като казва, че искал да го кара и да минава с него през разни неща като стари автомобили. През ноември 2018 г. е отворена нова глава в сагата с танка. Бъзби решава да го дари на тексаската фондация A&M. Той също така се кандидатира за кмет на Хюстън и дори успява да стигне до балотаж на изборите през 2019 г., където губи.

четвъртък, 2 януари 2020 г.

Къщите им с найлони вместо прозорци.

Десетки изоставени пенсионери са обречени на студ и мизерия в плевенското село Бреница, научи „България Днес“.

Във всяка втора къща живее самотник, който едва свързва двата края. Немощните старци обитават порутени постройки и тихо чакат бялата смърт да ги застигне.

Районът на Кнежа, към който е селото, е известен като един от най-мразовитите у нас. „Повечето от хората живеят в лоши битови условия.

В селото има около 2000 човека. Дори да имат някакви дърва, то пак е студено. Къщите са много стари, напукани. Прозорците са счупени и влиза студ. На някой като му се счупи едно стъкло на прозореца, няма средства да си го възстанови. Слагат се найлони, хартийки и пак е студено.

Не мога да ви го опиша с думи. Страшно е!“

Това призна пред вестника кметът на селото д-р Пламен Лъжовски.

Тази седмица той погреба двама от жителите си. 85-годишната Пена и 76-годишният Недялко не искали да бъдат повече сами и заживели на семейни начела. В порутена постройка, прикрепена до изгорелия дом на старицата. Без ток, без топлина. Замръзват до смърт.

„Очакваше се това да се случи. Бабата беше с деменция, объркваше се. Нямаше нито един близък. Мъжът много пиеше. Често сме го прибирали от улиците – паднал, замръзнал някъде. Съседи им помагаха, получаваха храна от социалните, но отказаха да ги настанят в дом, защото пенсиите им бяха ниски“, допълва кметът.

Всеки втори в селото живее в немотия. Държавата им е обърнала гръб. Децата им също. Наследниците им заработват в чужбина, не се прибират дори за погребенията на родителите си.

„Казват ми – погребвай ги, ние няма да си дойдем“, допълва управникът.

От тази година нуждаещите се не получават и дърва – заради вредните емисии, които отделят. Август получават еднократна помощ за отопление от 370 лв. за целия зимен сезон.

Недокоснали се все още до ниските температури, хората ги харчат за друго.
С тях покриват разходите за лекарства и храна.

„В селото има и много самотни майки. Мога да дам пример с една глухоняма жена, която иска да гледа децата си, но няма средства.

Живеят в една стара къща с майка й. Ние се грижим за нея“, разказа още д-р Лъжовски.

Според спасителите, няма шанс двамата да са оцелели при тежките климатични условия в района

Двамата български моряци от товарния кораб "Стара планина", който плава в Норвежко море, са паднали зад борда, съобщиха от МВнР. Според спасителите, няма шанс двамата да са оцелели при тежките климатични условия в района. Инцидентът е станал при много тежка метеорологична обстановка - силен вятър и 8-метрови вълни.

Посолството ни в Осло е уведомено от външното министерство на Кралство Норвегия за извънредната ситуация на кораба. В ранния следобед е започнала спасително-издирвателна операция с два хеликоптера. Издирването е било затруднено поради лошото време. От Съвместния спасителен координационен център (ССКЦ), който отговаря за района на Северна Норвегия и е поел спасителната операция, са изразили готовност да включат в нея и самолет със специален радар, ако вятърът утихне.   Метеорологичните условия обаче не са се подобрили и от центъра са съобщили тази вечер, че прекратяват издирването на двамата моряци. Според ССКЦ, при настоящите климатични показатели няма шанс падналите във водата да оцелеят толкова дълго време.

Операцията няма да бъде подновявана днес. Норвежката полиция започва разследване по случая. Посланикът ни в Осло Вера Шатилова е в контакт с местните власти, включително със ССКЦ, и оказва необходимото съдействие по случая, уверяват от МВнР. На борда на товарния кораб "Стара планина" се намират 19 души - 18 български граждани и един гражданин на Украйна. Корабът е на 400 км югозападно от град Будьо. Сигналът към норвежките власти е подаден от капитана, с когото спасителите са в постоянна връзка. Корабът "Стара планина" е построен през 2007 г. Той е бълкер - превозва насипни товари. Дължината му е 186.5 метра, ширината - 30 метра. Може да превозва до 52656 кубични метра зърно. "Стара планина" плава под малтийски флаг./Блиц/


вторник, 3 декември 2019 г.

В последния месец на годината е време да поздравим всички, които са родени през декември.

Всеки от нас има поне един приятел, познат, колега, роднина, празнуващ рожден ден в 12-ия месец. Тези личности са управлявани от Юпитер и притежават много уникални качества. С какво са толкова забележителни, вижте в следващите редове.

Родени учители

Ако има някой, който е готов да ви даде важен житейски урок, да ви посъветва в трудни моменти и да ви изслуша с необходимото търпение, това са хората родени през декември. Винаги откликват при нужда, за тях с пълна сила важи поговорката „Приятел в нужда се познава“. Нещо повече – съветите им не са безполезни, а дават ясни насоки за разрешаването на проблемите.

Те са лоялни



Едва ли ще намерите някой по-честен от човек роден в последния месец от годината. Тази личност винаги се опитва да намери истината, да извоюва справедливостта. Но понякога, докато търси правдата, завива по грешен път в живота.

Активни са

Ако се чудите какво да подарите на човек роден през декември, няма да сбъркате, ако му поднесете за подарък ваучер за почивка, спортна екипировка, нещо, което ще му послужи за път. Декемврийците са енергични личности, които обичат да пътуват, да спортуват, да са в постоянно движение.

Любопитни

Родените през декември с течение на годините придобиват знания и мъдрост, защото не спират да бъдат любопитни към света. Обичат да четат, да развиват себе си, а за тяхното ниво на интелигентност може да се съди по успехите, които постигат. Винаги са посветени на целите си, умеят да се концентрират върху необходимото.

Добре организирани

От личностите родени през декември стават добри мениджъри. Те са добре организирани, бързо се учат, а талантите им служат за пример на колектива. Могат да се справят със сложни ситуации и бързо да намерят изход от тях.

Късметлии са

Ако сте родени през декември, то почти със сигурност сте късметлия. Съдбата ви е целунала и винаги ви помага да постигате целите си с лекота. Късмет не ви липсва в любовта, в работата, както и във финансите.

 az-jenata.bg 

Френският астролог и пророк Мишел Нострадамус предсказва конфликт между англосаксоните и руснаците.

В крайна сметка от това съперничество между Великобритания и Русия ще зависи бъдещето на цялото човечество. Това твърди руският астролог Дмитрий Зима, който е автор на книгата „Расшифрованный Нострадамус“, съобщава Esoreiter.ru.

Конфликтът между Русия и Великобритания вече се усеща на дипломатическата арена.

В предсказанията на Нострадамус се споменава за ново обединение на републики, които преди са били част от СССР. Този процес трябва да започне през 2020 г. Ще се възроди ли обаче Съюзът на съветските социалистически републики?

Според изследователя – астролог от 2020 г. започва „нов Златен век“ за човечеството, по време на който границите между държавите ще бъдат заличени. Преди това обаче бившите съюзни републики отново ще се обединят.

Дмитрий Зима смята, че според френския пророк ролята на Китай в бъдещите събития няма да е толкова значима, въпреки нарастващата финансова и политическа мощ на тази държава.

През зимата на 1996 г. България тръгва по стръмното нанадолнище.

Правителството на премиера Жан Виденов не успява да овладее ситуацията и инфлацията за няколко дни отнема всичко спестено от българите.

Мнозинството от пострадалите в онези мразовити дни, когато заплатата стига за хляб и бурканче кисело мляко обвиняват именно Жан Виденов за кошмара.
Реалната причина обаче е атака на Сорос срещу валутната система. В същата година той прави подобни атаки и в Азия, като на някои места успява, а на други не.


Където успява е същото - пълно оплюване на местното правителство, свалянето му, и издигане на соросоиден елит.
Припомняме, че едно от първите действия на Иван Костов като премиер, беше да даде орден на Джордж Сорос.

Официалната версия обаче е, че точно в края на 96 година изтича отсрочката за погасяването на външния дълг, сключен от правителството на Филип Димитров. Наследникът му не успява да издейства нова отсрочка и кредиторите си искат парите по най-бързия начин. Хазната е празна, а финансовата дестабилизация е в ход.
Виденов имаше най-малка вина за случилото се. Хора с голямо влияние са бяха разбрали да му отсекат главата. И си свършиха перфектно работата. Според една от достоверните версии Иван Костов първо е искал Виденов да си изкара мандата, но след това е решил по-бързо да го приключи. И успява да уреди да не ни бъде дадена нова отсрочка на дълга. Велможите в БСП също са били недоволни от техния кадър, тъй като той отказа да направи няколко големи сделки в интерес на скоростното забогатяване на неговите другари.

Факт е, че самият той имаше и много слаби министри, а прекалената му педантичност и праволинейност никога не са били успешни по нашите географски ширини. Съвпадането на всички тези фактори доведоха до свалянето му и впоследствие до анатемосването му като отговорник за финансовата катастрофа, от която след това дълго се възстановявахме разказва бивш съпартиец на Жан Виденов, който е свидетел на драматичните събития.
Падането от власт не се отразява така благотворно, както на други бивши министър-председатели, които след това натрупаха солидни спестявания от лекторски изяви, от писане на програми за светлото бъдеще и строеж на финансово изгодни неправителствени организации. Жан Виденов така и не успява да се закрепи в голямата политика. Понесъл е твърде много удари от своите, а и е обрал негативните емоции на рязко обеднелите българи. Наследникът му на председателския пост в БСП Георги Първанов явно няма никакво желание да се оцапа в лошия имидж на предшественика си и постепенно го изтласква от делата в Столетницата.

Много хора промениха отношението си към Жан буквално за 24 часа. На вечерта му бяха първи приятели, а на следващата вече бяха готови да го анатемосат. Жан Виденов твърде трудно прие предателството и отказа да играе ролята на циркаджийска мечка, която да гостува по безсмислени лекции и конференции. Канеха го къде ли не! Дори се чу, че са искали да го вкарат в „Биг Брадър“. Но той се изсмял на подобна възможност. Трябваше му много време да се съвземе и да се върне към живота си на обикновен гражданин. Започна като преподавател в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, а за политика и дума не дава да се издума. Много го канеха да заеме почетно място в градската организация на БСП, но той се съгласи единствено да е редови член, който никога не е стъпвал на градските партийни заседания, разказват старите кучета в червената партия.

Интересното е, че в родния му Пловдив се разказват две коренно противоположни версии за живота на Виденов след края на политическата му кариера. Според първата той крие в банката си над 10 млн. долара и участва задкулисно в няколко богати компании, които се отплащат пребогато за консултантските му услуги.

Втората версия описва Виденов като скромен човечец, който живее в пълна мизерия. Поне на пръв поглед това изглежда да е по-достоверния сценарий, по който се развива животът на Жан Виденов. Според изявите му пред приятели и съседи, бившият ни премиер не разполага с достатъчно пари, за да си осигури охолен живот. Двамата с жена му продължават да обитават скромна панелка в квартал Кършияка, а колите им са произведени около началото на новия век.

Никога не сме го виждали да слиза от лъскава лимузина. Не се е чувало да има богаташки имот в покрайнините на Пловдив. Двамата с жена му Кателина не са и много по екскурзиите. Ежедневието им е съвсем нормално. Често я виждам нея да мъкне торбите с покупките, а той вечер пече пържоли на скарата на балкончето. Ако ги има тези 10 милиона долара, явно се страхува да ги харчи и те си стоят в банката, смее се съсед на Жан Виденов.
Бившият министър-председател и в момента отказва да дава интервюта и да влиза под светлината на прожекторите. Преподавателската му дейност вървяла повече от добре и студентите били редовни на неговите лекции.
Още по-големи фенове му са просяците на Пловдив. Бездомниците знаят маршрута на Виденов и го причакват за да си получат дневната парса. Той не отказва на никого, въпреки че не дава повече от 2 лв. Знаменитост е за просяците и те като че ли са първите, които са му простили за катастрофата преди 8 години, разказват съседи на Жан Виденов.

skandalno.net


ПОПУЛЯРНИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

Архив на сайта