25 години стигнаха Плевен да се залепи за дъното. Над 60 000 души и 50 регионални училища са изчезнали за четвърт век

 „Гледайте Плевен и мислете за България“!

25 години след 10-ти някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…

И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?

Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!

Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.
И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2013-а – 103 122. Простите сметки показват, че над 60 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. Засега. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.

Бизнесът и икономиката – в будна кома

Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 25 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 25 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2011 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.

В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а  след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.
А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души.

Училищата в областта – с  50 по-малко
През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система
„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 25 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.

Земеделието и животновъдството – на командно дишане

Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.

Люлка на велики спортисти

Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим.  Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията

Все още, а и повече от век (107 години) за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.
Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 600 военни.

Културният афиш обедня

Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.

За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 7 години на нейно място зее огромен трап. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.

Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив

Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.
Това се случи в региона за 25 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката  са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод "Илинден") се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е  вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на  хиляди са : Завода за турбини "Вапцаров", завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.

Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с  костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Безсмъртният подвиг на граничаря Ваклинов

Вергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.

Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.

Смърт...
Вергил Ваклинов и служебно куче Вихър

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.

Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

Посмъртни почести

С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава "Вергил Ваклинов".
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост - Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат.

Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-загадъчната и мистериозна смърт от времето на социализма в НРБ

Все още е мистерия дали трагично загиналата преди 28 г. жена, която е и художничка, се е самоубила, или е била убита Млада жена кърми тримесечното си бебе - дъщеричката си Глория. В паузите между грижите хваща четките и боите и рисува. Рисува себе си с тъжни очи, прегърнала малката си рожба. Като Мадоната и младенеца. Това е красавицата Татяна Титянова - художничка и тв говорителка, току-що станала майка за втори път. Само дни след като е завършила платното, тя ще полети от... 4-ия, 10-ия или 16-ия етаж.

Следствието така и не установява със сигурност откъде е паднала към края си. "Балерина" - една от картините от дипломната работа на Титянова в Художествената академия Ден преди това Татяна разговаря със сестра си Антоанета. Тони току-що е родила син - първородния в семейството, в което се раждат все дъщери. Радостта е голяма! Двете весело се уговарят как ще разхождат заедно бебетата в парка. Таня се хвали, че са я поканили да направи изложба, че е събрала картините си... Дори имала дата - 7 ноември! Само след ден настъпва кошмарът, в който сем. Титянови живеят и до днес... На родилката Тони, която е само 1,6 г. по-малка, съобщават, че сестра и се е самоубила. Това се случва на 23 срещу 24 септември 1988 г., само 10 дни след като Танчето, както са я наричали вкъщи, е навършила 28 години (14.9.). “Моята Таня, разказва сестра и? Антоанета, винаги е рисувала. С картинки беше покрит дори диванът в стаята ни, а ние двете си драскахме комикси.

На стените майка ни опъваше стари чаршафи, разстилаше оризова хартия на пода, защото тя не признаваше малките формати - влечаха я мащабните платна.”Таня от малка била голяма красавица, преследвана от ухажори, но тя използвала всеки миг, за да рисува. Била и умница - отлично владеела френски, английски, руски, свободно говорела испански, дори работела като екскурзовод към тогавашната младежка агенция за туризъм “Орбита”. Баща им е истинска енциклопедична личност. След работа в чужбина той купува автомобил и разхожда дъщерите си из световните музеи. Въображението на Таня е поразено от творбите на Микеланджело, Тициан, Рембранд. Прерисува ги. Тежка бронхопневмония я задържала вкъщи. В училище им преподавал физикът Кубрат Томов - прочут по-късно с интересите си към психотрониката. Той вижда картините и? и кани Светлин Русев да оцени таланта на младата художничка. Маестрото е впечатлен и препоръчва да опита силите си в Художествената академия.

По-късно той си спомня, че момичето освен талантливо и било и много красиво, често модел на своите колеги. Спомня си също, че е имала сериозни семейни проблеми...Таня се колебае къде да учи. Иска да следва медицина, но пък приятелите и? от кръжок по фотография пращат нейни снимки на кастинг за актриса на българо-руски филм. Избират я. Но баща и? отсича: “Докато си ученичка, бъди ученичка”. А Таня включва в списъка на мечтите и ВИТИЗ. Случайност я връща към рисуването. Близка на семейството - заможна французойка, им идва на гости. Дамата посещава Криптата и си купува икона на Св. Богородица. Иска да вземе такава и за подарък, но няма. Таня я утешава и и? предлага да нарисува една мадона.

Гостенката отнася иконата и картината, подарява каноничната творба на свой приятел, а запазва рисунката на Таня. Когато той я вижда, възкликва:

“Ти защо имаш по-хубавата картина!”. Убеден, че авторката има голям талант, предлага на семейството да я прати да учи в елитно училище по изкуство в Ним. Не се надяват много за разрешение, но получават. Така Таня заминава за Франция, където взема две години в една. Техните приятели меценати притежавали голямо казино, а там гостувал все още неизвестният у нас през 70-те години певец Дейвид Бауи. Той се влюбва в Татяна и дори и? предлага брак, спомня си сестра и?. “Ти луда ли си - казва и? тя в един телефонен разговор. - Кой е този Дейвид? Кой го е чувал? Кой го знае? Я зарежи тази работа!” И по-голямата сестра послушва по-малката... Не знае, че после години наред няма да я пуснат през граница.Както я послушва и в друга житейска ситуация, която предопределя съдбата и?.

Това Тони и до днес не може да си прости! Таня се връща в България, иска да продължи образованието си на художник в ателието на Светлин Русев. Мечтае за свое ателие, защото в семейния апартамент всички се прескачат с огромните картини 3 на 4 м. Такива са и за дипломната и? работа - рисува балерините от операта. Таня се явява на конкурс за тв говорителка под номер 800, но успешно се класира. Освен това често я ангажират да бъде конферансие на концерти. Така се запознава с бъдещия си съпруг Георги. Той е много напорист. Веднага я кани на среща Таня отказва, но Тони я съветва: “Не се дърпай така от първия път. Младежът е интересен. Излез с него. Нищо не те ангажира.” Таня приема поканата, а след 75 дни вече са мъж и жена. Тя е 1,60 м, той - 2 м. “Кой да предположи, че тази физическа разлика ще улесни конфликтите им да завършват с насилие”, спомня си Тони. След година се ражда дъщеря им Краси - кръстена на майка им, писателката Крася. Два месеца по-късно в семеен конфликт се намесва полиция, Таня се прибира вкъщи. “През повечето време тя си живееше у нас, ние гледахме Краси, по-късно и Глория. Уви, така се случи след това, че прекъснахме връзката с децата. Много ги обичахме, но с тях постъпиха както еничарите - откъснаха ги от роднините им.

 Дано са щастливи. Глория чак на 13 години разбра коя е майка и?, извърши се бързо осиновяване”, с тъга разказва Тони. Следват 10 години, които не са били от най-щастливите за Таня и Георги. Той работи в чужбина, тя прави кариера в телевизията, завиждат и?, одумват я - имала влиятелни свекър и свекърва... И продължава да рисува.Малко след раждането на втората си дъщеря започва да замисля изложба. Събира платната си. Те са притежание на много хора, защото Таня е била щедра. Подарявала е своите картини Събира ги, за да ги рамкира. Това позволява семейството, което притежава само няколко нейни картини, да има документирани творбите и?. Тони не иска да се връща към мрачните спомени, от които ги боли всички. За това как съобщават, че зад един блок лежи някаква жена - сигналът е постъпил в 5 ч сутринта.

Как свидетелите подписват показания, подготвени от следователите, които се разминават с разказаното от тях, как десетки неща говорят, че е невъзможно младата майка, която замисля изложба и е обещала на другия ден да види племенника си, да полети от ентия етаж... Тогава майката на Таня търси пелени, защото другата и? дъщеря току-що е родила и не е в жилището. Бащата няма спомени от тази нощ. Много са подозренията, че е бил упоен... Таня е предчувствала края си. Говорела е за “те”, за хора, които искат смъртта и?. Близките и? никога не се примиряват със заключението на следователите - самоубийство. Първото дело е срещу неизвестен извършител подбудител. Второто е за убийство, защото доказателствата са категорични. Многобройни експерти намират грешки в първите заключения от огледа, трупат се доказатства - например счупена подезична кост. Извършва се първата у нас биометрична експертиза, която с помощта на кукла трябва да установи от кой етаж е паднала младата майка. Изчисленията показват, че явно не е било от 4-ия, опитват от 10-ия, най-накрая 16-ият почти отговаря на възможността тя да е паднала на 8 м от блока... ако е наклонен като кулата в Пиза. До дрехите и? няма и следа от боята по прозорците на стълбищните площадки, а те дори навсякъде са били заковани...

По делото се сменят 9 следователи. Няма обяснение защо под тялото няма кръв, защо са травмите по лицето, избитият зъб, старателно разхвърляните настрани обувки, скъсаният колан на здравия английски цветен халат... Всичко “мирише” на аранжировка. Семейството вижда само далечна снимка на покрито с вестници тяло край блока. Не се примиряват. Покрепяни от опитни адвокати, търсят истината, а срещат замазване на доказателства, дори унищожаване на томове от делото. Тръгва слух, че Татяна Титянова е близка с Владимир - сина на Тодор Живков. “Ръгал я е в гърба, изверг”, шушукат бабите по опашките. Времената са смутни. Във “Файненшъл таймс” се появява статия за българските олигархически династии. Там е публикувана снимка на Таня с намек, че приятелка на сина на Първия е загинала при мистериозни обстоятелства.

Семейството никога не е споменавало това име! Не са намерени факти, че двамата дори са се познавали. Но машината за слухове работи. Според адвокат Петър Корнаджев така умишлено се отклонява вниманието от истинските виновници. Никой не е наказан за смъртта на Татяна Титянова. Остава едно завинаги почернено семейство и две деца, които не помнят или не познават майка си. Остават и картините на Татяна Титянова - талантлива художничка, чиято дарба е разпиляна. Тя заслужава изложбата, за която мечтае преди кончината си. Дано стане. В момента нейната “Мадона с младенеца” (“Автопортрет”) може да се види в столичната галерия “Хит арт” в сборна експозиция на ученици на Светлин Русев.

24chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дни след тази снимка Наим бяга в Турция.Истинската история за реакцията на България след бягството на Наим

Снимка: Олег Попов/Архив БТА

Късната есен на 1986 година. От Партийния дом звънят в БТА с нареждане възможно най-бързо да бъде изпратен дежурния фоторепортер. Трябва спешно да се снима другарят Тодор Живков.
Дежурен в този ден е младият фотограф Олег Попов, който тръгва по най-бързия начин към Партийния дом. Отведен е направо в кабинета на Тато, който е сам и веднага му задава въпрос: „Къде да застанем да се снимаме?“
„Снимка с указание“ за публикуване на първа страница на всички национални вестници

„По онова време имаше ясни правила как да се снима Тодор Живков“, спомня си пред dnes.bg Олег, днес фотограф на Investor Media Group.
„Фотографите нямахме право да се доближаваме на повече от 3 метра до него. Нямахме и право да го заговаряме. От протокола му идваше нареждане къде точно застава Живков преди снимка, а сега трябваше аз да му кажа къде да застане“, разказва прочутия ни фотограф и продължава:
„Тогава обикновено подобни снимки се правеха от няколко фотографа – от БТА, националния архив, личния фотограф на Тодор Живков, снимаха и от Българската телевизия. Странното беше, че в онзи момент бях абсолютно сам. Нямаше други снимащи в кабинета“.
Олег Попов обаче бързо взима решение и казва на Първия къде да застане, за да стане снимката възможно най-добра. Веднага след това в стаята е доведен и световният ни шампион във вдигането на тежести Наим Сюлейманов. Двамата трябва да се снимат един до друг, да се демонстрира как всички са щастливи и доволни от смяната на имената по време на Възродителния процес.

Снимката, която Олег Попов трябва да направи, е специална и с указание от ЦК на БКП. От пресфото на БТА вече са съобщили на всички вестници, излизащи тогава, че снимката трябва да е на първа страница. Подобни снимки освен че трябва да са перфектни като визия, трябва и да носят послание, което управляващите искат да отправят. А одобрението за публикуването им идва лично от Милко Балев.
„Застанаха, здрависаха се и започнах да снимам. Снимах цяла лента. А после докато чаках да ми се прояви филмът изпуших десетина цигари, задължително беше всичко да е наред“, спомня си Олег Попов. И признава, че при гаф с подобни снимки обикновено следва уволнение. Защото на другия ден тази снимка трябва да се появи във всички издания – от „Работническо дело“ до „Народен спорт“.
В крайна сметка всичко е по мед и масло. Демонстрираната близост между Живков и знаменития спортист обаче е привидна – само дни по-късно Наим Сюлейманов тръгва с националния отбор на България за световната купа в Мелбърн и повече не се връща в България.

Но каква е историята на бягството му?

Наим е роден на 23 януари 1967 г. в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с вдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години започва да печели титли и да подобрява рекорди.
Когато е на 16 печели сребърен медал за България от световното първенство в Москва. Следващите 2 години той стъпва на най-високото стъпало в света в своята категория и печели 2 титли за България. Последната е на световното първенство в София през ноември 1986 година – по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция. Разбира се, „Джобния Херкулес“ прави 2 световни рекорди в своята категория до 60 килограма – изхвърля 147.5 кг, а другият му рекорд е в двубоя – 335 кг.
По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов, а това става повод той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно става ясно, всичко е планирано и добре подготвено.
През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват шампиона след поредната тренировка в София и му разкриват плана за действие. Той се съгласява, защото по думите му по-късно, не може да се примири със смяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн плана влиза в действие. Същият ден Наим печели поредното състезание от световната купа. Вечерта има организиран банкет за всички щангисти, но Наим отива при треньорите и им съобщава, че се прибира в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Така малко преди полунощ Джобния Херкулес отива в стаята си, набързо си стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола.
Твърди се, че те са български турци, които живеят вече в южната ни съседка. Датата е 8 декември 1986 година. Мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изчезването си Наим е качен на самолет за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал.
Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като национален герой. А и има защо – в своята славна кариера Наим Сюлейманоглу става 3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996 година).

Каква е реакцията на България?

В първите дни Сюлейманов официално се води изчезнал. На 10 декември 1986 г. държавната БТА съобщава накратко: „От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си“.
Два дни по-късно БТА допълва информацията за щангиста, като отбелязва, че „злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин“.
Докато в България официално никой нищо не казва какво става в шампиона, на 12 декември английските медии подробно описват случилото се: „Българският шампион във вдигането на тежести Наум Шаламанов пристигна в петък сутрин в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо убежище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го отведоха в посолството на Турция“.
Британските медии съобщават и още нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е била в неведение до последно за случващото се.
„Няколко часа, след като самолетът напусна Австралия, властите в Канбера се свързаха официално с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат“.
Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим. А той обяснява, че е решил да избяга от страната когато българските власти сменят името му.
В крайна сметка Наим получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство реално не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и получава парична компенсация от 1 250 000 долара. За успехите на тежкоатлета в първите години у нас обаче се говори под сурдинка.
Нататък Сюлейманоглу записва името си със златни букви в историята на щангите. Той е трикратен олимпийски шампион, седемкратен световен и поставя над 40 световни рекорди.

Автор: Красимир Ангелов
Източник:www.dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Живков пример в учебниците по политология "как се управлява със сценични изяви"

С овациите храниш народа, който все се оплаква, че е гладен

Големите държавници са големи актьори. Трябва да играеш на домашната и световната сцена под аплодисментите на свои и чужди. С овациите храниш народа, който все се оплаква, че е гладен.

Тодор Живков е нашият пример в учебниците по политология как се управлява със сценични изяви. Само Роналд Рейгън мери ръст с актьора от Правец. Двамата имат много общо помежду си. Родени са през 1911 г., започват кариерата си като актьори, по-късно влизат в коридорите на властта.

Първата роля на Рейгън е през 1937 г. в холивудската кинолента "Любовта е във въздуха". До края на 1939 г. той има вече 19 филма.

Същата година и Живков дебютира. Нашето дарование поставя пиесата "Три синджира роби" в търновското село Дъскот. Сетне отива в пазарджишкото Лесичево, където режисира "Хан Татар" и "Дъщерите на Ефремов". Следната 1940 г. е в самоковското Говедарци с "Хъшове".

От тези постановки най-сполучлива е "Хан Татар", разказва "24 часа". В нея Живков изпълнява главната роля, като вгражда в образа шекспировски драматизъм с нюанси от стилистиката на Холивуд. Спектакълът е посрещнат възторжено от публиката и критиката. Вестник "Подем" пише:

"На 23.ХІІ.1939 год. сформираният местен любителско-артистичен ансамбъл изнесе с небивал и завиден успех пиесата "Хан Татар" от Никола Икономов. Пиесата е битова и успешно издържана и допада еднакво както за градска, така и за селска публика. Естествената, непринудена и вдъхновена игра на любителите артисти беше изслушана със затаен дъх от публиката и възнаградена с възторжени овации и чести аплодисменти от страна на публиката. Дадоха отлични игри г-жа Стибенка Ф. Софронова (у-ка при прогимназията) и г-н Тодор Живков в ролите: на Меглена и Хан Татар. Същите извикаха от публиката спонтанни адмирации и изтръгнаха затрогващи сълзи от умиление. Ний възхваляваме почина да се изнасят чести театрални спектакли на селската сцена, а също така и непосилния труд и създаденото дело на младия и енергичен режисьор г-н Живков".

Тодор Живков репетира по партизански пътеки, в землянки и мандри, на явки с пароли на уста. През октомври 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда "Чавдар". Това е аудитория, която ентусиастът не може да пропусне.

Веселин Андреев (Андро) описва актьорските умения на Тодор Живков (Янко): "Очите му ту се усмихваха, ту се замъгляваха студени, щом заговореше за врага, в усмивката му имаше нещо хитровато, благоразположено и много бързо ставаше иронична или убийствена, цялото му лице бързо се менеше".

На 9 септември 1944 г. идва победата. Партията оценява по достойнство актьора от Правец и решава да го прати на парламентарната сцена.

На 27 октомври 1946 г. са насрочени избори за Шесто Велико народно събрание. То трябва да смени Търновската конституция с Димитровска. В навечерието на вота Георги Димитров пуска директивата: "Опозицията по своя характер, по своите дела не е българска опозиция, а чужда агентура! Да се гласува за тази противонародна опозиция, това значи да се забива нож в гърба на нашата народна република!"

Борбата е крайно ожесточена. Печатът гъмжи от сигнали за насилия, манипулации и фалшификации. Въпреки издевателствата от 465 места в събранието опозицията печели 99. ОФ партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти сядат на 276 плюс 1 - това на ботевградския народен представител Тодор Живков.

Много важен е този мандат, защото на Живков партията възлага да изиграе исторически парламентарен спектакъл.

Представлението е насрочено за 4 февруари 1947 г. Това е денят на Живковата мастерпиеса.

"Има думата народният представител Тодор Живков", вдига завесата председателят Васил Коларов. Актьорът започва монолог в стил: "В котилото на порока".

С ювеналовски патос рисува столицата София като гнездо на политическия разврат. Както някога в балкана, Живков вдига показалец над главата си и внезапно го забива надолу.

"Тук - сочи той - са щабовете на продажната опозиция, които фабрикуват и разпространяват злостни слухове и лъжливи речи. Тук са международните шпионски служби, които фактически ръководят централите на Никола Петков и Коста Лулчев; тук са финансовите източници, чуждото злато, за съжаление, което прави от българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск".

Червеното мнозинство ръкопляска, а Никола Петков допълва от място: "Тук е огромната ти глупост!"

Живков игнорира Петков и минава в конкретика: "Ще ви съобщя само някои от провокациите на опозицията в София. Опозицията оглуши света със своя предизборен митинг. Даже и тук се заяви лично от Никола Петков, че това е най-грандиозният митинг, който е ставал в България".

"Това е вярно, 100 хиляди души", потвърждава водачът на опозицията.

"Около трибуната - продължава Живков - покрай лидерите личаха все отбор юнаци, осъдени от Народния съд и помилвани германски агенти, уволнени за фашистка дейност офицери и чиновници, стари политически грешници, спекуланти и прочее, натруфени дами, зози и суинги. Повечето от знаменосците на опозицията - това бяха бивши ратници и легионери".

"И четири танка имаше там! Не ги ли видяхте?", суфлира досадният Петков.

Тодор Живков поема глътка въздух: "Много от гражданите, за да се овладеят, хапеха устните си и мълчаха, а тия, които не можеха да се въздържат и викаха: "Да живеят Сталин, Тито, Димитров!", бяха малтретирани".

Моноспектакълът продължава един час. Такива като Никола Петков, които не отбират от сценично изкуство, се подиграват. Ценителите на Мелпомена обаче възторжено аплодират таланта. Без значение на партийната окраска. Опозиционерът Кочо Бонев например възкликва: "Този е добър за шпикер на Радио "София!"

Парламентарната изява на Тодор Живков е прицелена стратегически. Представлението е пролог към ликвидирането на българската опозиция.

Няколко месеца по-късно е отнет депутатският имунитет на Никола Петков. На 16 август 1947 г. той е осъден на смърт, екзекутиран е на 23 септември. Другите инакомислещи са командировани по затвори и концлагери.

Пусната е желязната завеса, която след четири десетилетия актьорът Роналд Рейгън ще вдигне.

*снимка "24часа"
Златко Желев Източник:www.dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Колекция от най-популярните и интересни вицове за Тодор Живков

За Бай Тошо имаше едно време  много вицове.Вижте една колекция из най-популярните от тях. Четени от разстоянието на  годините, може би вече не са толкова смешни, но са точна илюстрация от тогавашното отношение на народа към неговия пръв партиен и държавен ръководител. 

В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София, Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – ти си ми петият, и теб ще надживея. Но ето, тук сме подбрали някои от по-интересните. Посмейте се ,дори и смях ни остави Живков, наред с всичко онова, което имахме, за да живеем спокойно – Въпреки всичко!

***

Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева

– Ало, може ли да се обади др.Живков

– Кой го търси толкова късно, бе другарко- пита д-р Малеева

– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща

– Той не е учил бе другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева

***

Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:

– За много години, за много години!

***

Активен борец пита Живков дали може от ордена “Златна звезда” да си направи зъби.

– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

***

Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:

– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?

– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

***

Питат Живков:

– Ще има ли президентски избори в  България?

– Ще има.

– А след тях ще има ли нов президент?

– Ако изберете мен – ще има.

– А ако не?

– Тогава ще остане старият президент.

***

Лягат си Живков и Мара Малеева да спят.

– Ех, Тодоре, Тодоре … ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на България !…

***

Ако се сетите и за други,споделете ги в полето за коментар

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ