Вълчи дол бе потресен от ужасна трагедия! Ром брутално закла три ученички от ревност

През лятото на 2000 г., Вълчи дол бе потресен от ужасна трагедия, причинена от едно от най-зверските престъпления в българската история. Чистачка на училището в града намира труповете на три момичета, когато застъпва на смяна. Ужасната драма се разиграва на 11 юли преди 14 години. 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова стават жертва на обезумял от ревност циганин.
 Само на 50 километра от Варна се случва несподелена любов между убиец и непълнолетно момиче. 23-годишният потомствен Георги Ангелов решава да си отмъсти на Галина заради нараненото си сърце. В деня на клането Анастастия празнувала рождения си ден. Георги и Галина били гаджета от няколко години, но изведнъж на младежа нещо му прещракало и започнал да следи изкъсо благоверната си. Поведението му подразнило момичето и то решило да страни от сприхавия си любовник. Не след дълго започнали скандали помежду им и отношенията им се влошили. Това отчаяло до безкраен предел Георги. Младият мъж се уволнил от казармата и разбрал, че Галина иска да се разделят.
 Момичето му изтърсило новината близо половин година преди да изгуби живота си. Тогава Георги губи разсъдък и започва да вдига луди скандали пред дома на девойката. Крещял й, че си иска подаръците, които й правил по време на връзката им и няколко пъти се опитал да нахлуе в дома й с взлом. Ден преди да бъде заклана, Галина връща блуза и маша за коса на Георги. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов.

Докато никой не подозира какво става в главата на Георги, той спокойно започва да си избира ножа за деянието от колекцията на баща си. Ножовете се използвали от семейството за клане и разфасоване на животни в селото. Това се случва във вечерта на 10 юли 2000 г.
Георги хваща един нож, надява ръкавици и започва да дебне жертвата си край училищния двор. Смятал, че преди да стигне до кръвопролитие ще успее да я убеди да се съберат отново. Около 22 часа я видял заедно с другите две момичета да се прибират у дома след гостуване на друга своя приятелка. Тогава Георги се появява и й кресва да отиде да говори с него. Тя се подчинява от уплаха. След няколко минути му повишава тон, че събирането им е невъзможно. Тогава той я дръпва рязко и й прерязва гърлото. Тийнейджърката умира на място. Според експертизата, направена по-късно излиза, че е била почти обезглавена.

За да разбере какво се е случило, най-малкото от момичетата се приближава към местопрестъплението. В този момент изскача Георги и започва да я ръга в областта на гърба, врата и устата. През това време към мястото на разфасоването на трупове се приближава и Ралица. Тя с ужас вижда какво се е случило и побягва. Георги обаче я настига и я убива. Малко след убийството той хвърля окървавените си дрехи в ниви наоколо и отива да играе карти с приятелите си, за да си има желязно алиби, в случай, че полицията стигне до него. Криминалистите започват да го подозират още часове след разкриването на престъплението. Намират и следи от обувките му около труповете и пред дома му. На едната обувка е имало и следи от кръв. Малко по-късно намират заровения му анцуг в една от нивите. По време на съдебния процес Георги пледира „невинен“ и се държи съвсем хладнокръвно. Заявил на прокурорите, че някой се е опитал да го натопи. Съдът слага подслушвателно устройство в килията му. Така успява да се добере до доказателства от първоизточника на убийството. На 12 юли 2000 г. той признава пред служебния си адвокат, че ги е убил, за да е сигурен, че някоя няма да го изпее.
 Днес Георги излежава доживотна присъда и е принуден от магистратите да изплати кръвнина на близките на убитите момичета в размер на 160 000 лева. Публично обаче продължава да отрича вината си. Намира се в самостоятелна килия в затвора в Белене. Изолиран е от други затворници, защото непрекъснато създавал проблеми и конфликти.

Снимка: www.segabg.com
Източник: dobrich24.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Намерена е зверски убита жена която е главен свидетел за лагерите и палачите в тях

През вече далечната 1994 в жилището й в София Надя Дункин е намерена зверски убита. Дункин е главният свидетел по скандалното дело за лагерите и палачите на комунизма. Предстояло е Темида да поднови съдебния процес, а Надя е трябвало да даде нови свидетелски показани за мъченията в Белене, Ловеч, Скравена, Куциян… С убийството й обаче е даден ясен публичен знак, че

„който не мълчи, ще умре“

Така и до днес няма осъдени и наказани за убийствата и издевателствата срещу хиляди невинни българи в комунистическите лагери на смъртта, но няма осъден или обвивен и за смъртта на Надя Дункин.
Журналистът и член на Комисията по досиетата Екатерина Бончева предостави на Faktor.bg единствения запазен автентичен разказ на актрисата, както и нейни  снимки. На бюрото си във вестник “Демокрация“ Бончева намира писмо от неизвестната жена, която иска среща.
„Видяхме се през април на 1990 г. в градинката пред „Кристал“. Тогава се запознах с Надя Дункин и страшната й съдба. Тя беше единствената жена, която първа дръзна да проговори за дните прекарани в комунистическите лагери. По-късно през есента на 1990 г. Надя участва и на среща, организирана в редакцията на „Демокрация“ с оцелели лагерници. Много от тях се виждаха за първи път след зловещите дни в Белене и Слънчев ден. Инициатори бяхме с покойния Свилен Пътов. Но никога няма да забравя, че в един момент стенографката на вестника – младо момиче, не издържа на тежките разкази, разплака се, хвърли писалката, а по-късно научих, че е имигрирала“, спомня си Бончева. По-късно разказите на лагеристите са издадени в книгата „Българският ГУЛАГ – свидетели“, която днес е библиографска рядкост.

Ето автентичния разказ на Надя Дункин представен в сайта  kolevn38.blog.bg
„Една сутрин през 1959 година се позвъни у нас в 5 часа сутринта. Помислих, че е адресна проверка, нещо обикновено за това време. Отворих вратата. Цивилен агент стоеше отвън: „Елате с мен за справка в Трето районно управление. Там ме вкараха в една стая като изба, стоях три-четири часа, без никой да ме потърси. После дойде един милиционер, качи в кола със спуснати пердета, да не се вижда кой е вътре и ме заведе в „етапното“ на гара София. Там отново ме вкара в една малка стая, след около час вкара още една жена, много развълнувана, плачеше. Прегърна ме, макар че не се познавахме и ми каза: „Арестуваха ме, понеже видях моя мъж с приятелката му пред халите. Бях много разстроена, нахвърлих се върху него да му скъсам пагоните, той е военен. А имаме две –годишно дете. То вика, е ще се отърве от мен и явно е наредил да ме изселят“. Маргарирта се казваше.
Прекарахме нощта в тази стая, на сутринта идват двама милиционери. „Излизайте навън, на двора, там има мъже, но с никой няма да говорите.“ Отидохме, където ни наредиха и чакахме . по едно време започнаха да отвеждат мъжете към влака, един от тях, минавайки покрай мен, успя да ми каже: „Не падайте духом.“ Качихме се във вагоните, пътуваме нанякъде и все питаме къде отиваме. Не знаем, не можем да ви кажем, ни отговарят милиционерите. На гара Плевен слязохме и пак в „етапното“. Началникът на гарата беше културен на вид човек, обърна се към мен, аз бях млада тогава, с много бяло лице и каза: „Жалко за хубавото лице, на Слънчевия бряг е много топло.“ По-късно ми дойде наум, че той сигурно се е опитал да ме подготви за това къде ни водят, може би за да опитаме да избягаме. Ние обаче не го разбрахме, макар че бяхме чували за лагер в Ловеч. Освен това не се страхувах, защото не бях извършила никакво престъпление. Чак когато стигнахме до гара Ловеч, разбрахме какво ни се готви. На гарата любопитни хора, гледан ни, опитват се да ни дадат цигари, локум, усеща се, че ни съчувстват. Натовариха ни на една затворническа кола и към лагера. Зловещо място в дълбока долина, заобиколена с високи скали. Още със спирането на затворническата кола един куц циганин, Шохо му казвахме, ни почна с бичовете по лицата. Аз само си криех очите, страх ме беше да не ослепея. Страхотен бой за „добре дошли“. Би ни повече от 20 минути. Казвам на моята приятелка: Маргарита, Господ да ни е на помощ,

тук ще мрем

 Нека се опитаме да бъдем силни, да издържим на този ужас. Виждам, че вече е страшно. Това е лагер.“
Вкараха ни в едно помещение, поизмихме се и чакаме. Почнаха да идват лагеристките. Окъсани, мръсни, гладни, мършави, заобиколиха ни, нови ли сте, питат, от къде идвате, вестници носите ли, пари имате ли, знаят ли за нас нещо навън? Все жени с интелигентни лица. Дойде време за проверка. Идва една жена в милиционерска униформа, хубава, стройна. Изкомандва: „новите навън!“ Излизаме ние, тя се приближава към мен и пита: „Ти ли си артистката! Помниш ли Пловдивския театър, аз бях също там, но ти беше надменна, не ми обръщаше внимание, защото играеше, даваха ти все централни роли.“
Аз я гледам и най-човешки питам: „Как може да не ви познавам, след като сте били в театъра? А тя отново: „А, не помниш?“ И почна да ме бие с бичовете. Явно ме е предизвикала, за да й отговоря и това да стане повод да ме бие. В никакъв театър никога не е била. И жесток бой с бичовете, а аз само си пазя очите, за да не ослепея. След това вика Маргарита. „Ти, каква си ма? А Маргарита отговаряше: „Защо сте така груа, какво съм ви направила? „А, питаш какво си ми направила?“ И това беше  повод за жесток побой. Наричаха я Юлка Хубавата. Така ни „включиха“ в живота на лагера.
Помещението , където спяхме, беше конюшня, всяка от нас разполагаше с по 4—50 см място. Ако едната се обърнеше на лявата страна и другата трябва да се обърне. Завивки нямаше. Спяхме върху сламеници и една тухла за възглавници. Бяхме около 200 жени. Вечер, като се съберем, се питаме, знаете ли защо сте тук, кой ви е изпратил. Оказа се, че всички сме без съд и присъда. Голяма част интелектуалки.
Първият ден, след като пристигнахме, ни водят да копаем царевица в село Българене. Беше много топъл ден, ужасно слънце. Казаха ни, ще вървите всички в една редица и ще копаете. Която изостане, бичовете ще я догонят. Аз за първи път държах в ръката си мотика. Старите лагеристки, по-опитни, явно, станах им симпатична, почнаха да ми помагат. Но аз нали не съм свикнала, работата много, слънцето жари и съм припаднала. От изтощение и слънчев удар. И надзирателките почват с бичовете по мен. Ако издържа – да продължа да работя. Ако не – да умирам. И тъй като не съм се свестила, ме хвърлили в храстите. После ми казаха, че съм била

 в безсъзнание 14 часа

Минал работният ден, аз все още в несвяст и когато всички тръгват да се прибират, мен ме захвърлят при кучетата. Там имаше огромни граничарски кучета, но завързани. В това време се връща от работа и мъжете. Минават по същия път и един доктор, който после умря в лагера / бил партиен секретар в ИСУ/ ме видял, опипал  ми пулса и казал: „Едва работи сърцето, до един час тя ще си отида!“ Но тъй като се грижел а персонала в лагера, имал в себе си камфорови инжекции и ме инжектирал. И чудото става. Когато си отворих очите, нищо не помня, имах само усещането, че съм била умряла. Около мен тъмнина и звезди. Уплаших се и започнах да вика. Кучетата се разлаяха, милиционерите идват и ме вкарват в лагера. А там знаят, че аз съм умряла. Почват жените да пищя, но виждат, че постепенно идвам на себе си, покриват ме с някакви парцали и ме оставят на спокойствие. На другия ден ми дадоха почивка. Заключиха ме, разбира се  без храна, за лекарства да не говорим.

Така оцелях

За работата вече знаете. Ломяхме и товарехме камъни по 30, 40, 50 килограма – по-тежки от нас. Или товарехме колички с пръст. Работехме на звена по 5 души. Когато не можехме да изпълним нормата – по 20 бича на всяка от нас. А когато сутрин, тръгвайки на работа, виждахме пред лагера дървената тарга – това означаваше, че до вечерта някоя ще бъде убита. За да се спасят, някои жени станаха биячки. За да не се морят биячките, които бяха тук на заплата – Къна, Тотка от едно плевенско село, тя биеше най-много, тя ми счупи пръста.
Една вечер чуваме страхотно лаене на кучета. И си викаме – сигурно ще ни нападнат отвън, идват да ни освободят. Нали все за това си мислехме. На сутринта гледаме – долината блокирана от милия и кучета. Разбра се, че някакво момче, син на комунист от Бургас, избягало. Пребил милиционера на входа с камъни и избягал. Не можаха да го намерят. Разправяше се, че отишъл в Ловеч и разказал за нас. Но такава помощ не получихме.
Имаше обаче и един милиционер, който беше човек. Казваше ни:

„Не мога да гледам страданията ви повече. Хвърлям униформата“

 И действително напусна. Колко го молихме да остане, но той не склони, явно не му издържаха нервите. Бяхме го кръстили „Дъждовничето“, защото когато той беше на смяна, винаги валеше дъжд и той ни прибираше от работа. И като го видехме, че идва на работа, си казвахме: „Днес ще останем живи, днес няма да ни убият“.
Веднъж в кариерата пристигна явно голям началник. Идва при мен и ме пита: „Вие сте била актриса! Какви роли сте играла“ Отговарям му: „Не ме питайте какви роли съм играла, другарю, а ме питайте сега какво игра. Играя ролята на умиращ лебед.“ Погледна ме състрадателно, нищо не каза. Отиде при втора, при трета жена и вечерта казвам на лагеристките: „Този човек ще ни спаси.“ И наистина, след 15-20 дни, една сутрин ни казват: „Ставайте, която си чуе името, няма да отиде на работа“. И действително освободиха около 50 жени. Ние вече се намирахме в лагера в с. Славена около 100 жени. И казват: „Като минава камионът през Ботевград, ще пеете.“ И ние пеем, щастливи, ние въобще не сме бити и пребити. Кой беше този, който ни помогна, така и не разбрахме. Хубав човек, елегантен, интелигентно лице.
Но две случки никога няма да забравя. Един ден, когато работехме на кариерата, гледаме водят двама души – млад и по-възрастен. Разбрахме после, били баща и син. Ние бяхме на височината, а мъжкият лагер по-долу и всичко се вижда. Оставиха хората куфарите и биячите идват. И почват да бият младото момче. А то само вика: „Татко, татенце, татко, татенце.“ Биха го до припадък. После се хвърлиха върху баща му. Момчето на другия ден поина. А бащата след три дни. Не си спомням вече как, но научихме, че бащата бил известен художник от Русе. Така че системата за „превъзпитание“ беше следната: пребиват те още в началото и ако издържиш – ще работиш, а ко ли не, пукай.
Спомням си за една млада и хубава жена, мисля, беше от София, често разказваше за детенцето си. Беше обаче оперена. И им казва веднъж на убийците: „Един ден и вие ще дойдете тук. Вие не сте хора, вие сте зверове. Бийте ме, няма да работя. Не съм за каменната кариера. Убийте ме, искам да умра.“ Тя просто ги предизвикваше. И те почват зверски да я бият. А ние трябва да гледаме за назидание. Те бият, а тя не умира. И изведнъж чуваме: „Абе, запалете й косата.“
И запалиха косата й. това вече не можехме да издържим, не можехме да гледаме. Тя умря в адски мъки. Само накрая повтаряше: „Детето ми, детето ми, да знае как един ден…Бузлуджа, Бузлуджа…“ Явно имаше предвид улицата, но не каза нито номер, нито някакво име, та тези, които оцелеят да разкажат на близките й…“

С БИЧ И ТОЯГА В ДУХА НА НОВОТО ВРЕМЕ

В ловешкия концлагер Надя я наричали „Тревичката“, разказва Екатерина Бончева. Защото веднъж, когато окопавала царевицата, а смъртоносният бич плющял зад гърба, тя простенала на глас: „Тревичке, моля те излизай, да ти..“ Изрекла нецензурните думи грубо, но мъжки, а всъщност била млада, хубава и нежна, артистка от Пловдивския и Русенския театър. Навя Илкова, по мъж Дункин, дъщеря на пловдивския комунист и политзатворник  Васил Христов Илков. В Ловешката преизподня попаднала както всички останали – без съд и присъда. Заради думи срещу комунистическата власт.
Две години там я „превъзпитали“ с бичове и тояги в духа на новото время. Тя обаче оцеляла. Освободили я заедно с още 50 жени. Натоварили ги на един камион и ги стоварили на Ботевградското шосе. Чували с картофи.
Месец по-късно извикали Надя Дункин в МВР и й се извинили. Обяснили, че знаят за прогресивния й произход, но нейни лоши другари я били наклеветили. Обещали грешката да не се повтаря. С две думи – пито-платено.
Но белезите в душите ни за тези зверства остават завинаги, казва Бончева.
Фактор

Източник:kolevn38.blog.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха леговището на издирвания за масовото убийство Росен Ангелов!

Полицията е открила къща във вилната зона на село Луково, в която вероятно се е крил заподозреният за шесторното убийство в Нови Искър Росен Ангелов.

Кметът на селото Румен Колев е присъствал на огледа, който е приключил снощи около 21 часа, предаде Нова телевизия.

"Полицията иззе доказателства. Видимо там е живял човек до 9:30-10 часа сутринта вчера. Имаше включени електроуреди. Имаше включен компютър. И явно човекът, който е бил вътре се е уплашил от медиите, които рано оповестиха информацията за акцията", заяви Колев.

По думите на кмета, в къщата е било топло и е имало храна.

"Вътре открихме и снимки на Росен Ангелов. Те също са иззети. Предполагам, че той е следил новините и затова е избягал", допълни Румен Колев,пише сайтът bradva.bg

Той каза, че преди около 10-12 години е виждал издирвания. Тогава Ангелов е бил издирван за блудство, тъй като бил засичан в малки момичета. След това е бил задържан и е бил в затвора. Кметът на Луково бе категоричен, че 56-годишният Росен Ангелов не е жител на Луково и имотът, в който е пребивавал, не е негов.

"Не е живял никога тук. Обикновено идва и преспива, а след това си отива. Самонастанява се. Тук няма собствена къща тук. Не знам дали е плащал наем на някого. Мисля, че се е самонастанил в тази къща, понеже тя е луксозна и обзаведена. Не знам обаче кой е собственик на имота, който е отдалечен", добави кметът.

От снощи Росен Желев Ангелов е обявен за общодържавно издирване от МВР. Той е заподозрян, че е убил 44-годишната Кети Николова от Нови Искър и семейството й в новогодишната нощ. Стана ясно, че преди години бившият затворник е имал интимни отношения с Кети и най-вероятно ревност е в основата на зверското престъпление.

Източник:bradva.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-богатата българска вдовица едва 16-годишна остава полусирак

Едва 16-годишна остава полусирак, защото майка й си отива от скоротечна болест. Мечтата й тогава е да стане балерина, но татко й не успява да задели достатъчно пари, за да плаща месечната такса в местната школа. Когато завършва средното си образование, за няколко месеца,започва работа в градската оръжейница.

Работници от нейното поколение разказват, че навремето бъдещата Мадам „Мулти“ се подвизава като обща работничка в цех, където се сглобяват част от изделията, съставляващи автомата. Междувременно се включва и в самодейни театрални състави, а ролите, които й се падат, са все или на леки жени, или на манекенки. Само след няколко месеца Дарина успява да спести достатъчно и заминава за столицата, защото вече е приета във ВИТИЗ. Връща се в родния си град само за да изпрати баща си от света на живите, като в последните му мигове ангажира три помощнички да се грижат за него.

На морска ваканция с трите им деца – Венцислава, Паула и Илия-младши.

В навечерието на 54-тия си рожден ден Дарина Павлова намира място в списъка на най-богатите българки. Детските години и младостта на милионершата обаче минават под знака на бедността. Вдовицата на Илия Павлов е родена в Казанлък, а когато проговаря, разбира, че е осиновена. Нейните небиологични родители – Калчо и Донка, са обикновени работници в оръжейната фабрика „Арсенал“, а истинските си родители Дарина не пожелава да потърси никога.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-загадъчната и мистериозна смърт от времето на социализма в НРБ

Все още е мистерия дали трагично загиналата преди 28 г. жена, която е и художничка, се е самоубила, или е била убита Млада жена кърми тримесечното си бебе - дъщеричката си Глория. В паузите между грижите хваща четките и боите и рисува. Рисува себе си с тъжни очи, прегърнала малката си рожба. Като Мадоната и младенеца. Това е красавицата Татяна Титянова - художничка и тв говорителка, току-що станала майка за втори път. Само дни след като е завършила платното, тя ще полети от... 4-ия, 10-ия или 16-ия етаж.

Следствието така и не установява със сигурност откъде е паднала към края си. "Балерина" - една от картините от дипломната работа на Титянова в Художествената академия Ден преди това Татяна разговаря със сестра си Антоанета. Тони току-що е родила син - първородния в семейството, в което се раждат все дъщери. Радостта е голяма! Двете весело се уговарят как ще разхождат заедно бебетата в парка. Таня се хвали, че са я поканили да направи изложба, че е събрала картините си... Дори имала дата - 7 ноември! Само след ден настъпва кошмарът, в който сем. Титянови живеят и до днес... На родилката Тони, която е само 1,6 г. по-малка, съобщават, че сестра и се е самоубила. Това се случва на 23 срещу 24 септември 1988 г., само 10 дни след като Танчето, както са я наричали вкъщи, е навършила 28 години (14.9.). “Моята Таня, разказва сестра и? Антоанета, винаги е рисувала. С картинки беше покрит дори диванът в стаята ни, а ние двете си драскахме комикси.

На стените майка ни опъваше стари чаршафи, разстилаше оризова хартия на пода, защото тя не признаваше малките формати - влечаха я мащабните платна.”Таня от малка била голяма красавица, преследвана от ухажори, но тя използвала всеки миг, за да рисува. Била и умница - отлично владеела френски, английски, руски, свободно говорела испански, дори работела като екскурзовод към тогавашната младежка агенция за туризъм “Орбита”. Баща им е истинска енциклопедична личност. След работа в чужбина той купува автомобил и разхожда дъщерите си из световните музеи. Въображението на Таня е поразено от творбите на Микеланджело, Тициан, Рембранд. Прерисува ги. Тежка бронхопневмония я задържала вкъщи. В училище им преподавал физикът Кубрат Томов - прочут по-късно с интересите си към психотрониката. Той вижда картините и? и кани Светлин Русев да оцени таланта на младата художничка. Маестрото е впечатлен и препоръчва да опита силите си в Художествената академия.

По-късно той си спомня, че момичето освен талантливо и било и много красиво, често модел на своите колеги. Спомня си също, че е имала сериозни семейни проблеми...Таня се колебае къде да учи. Иска да следва медицина, но пък приятелите и? от кръжок по фотография пращат нейни снимки на кастинг за актриса на българо-руски филм. Избират я. Но баща и? отсича: “Докато си ученичка, бъди ученичка”. А Таня включва в списъка на мечтите и ВИТИЗ. Случайност я връща към рисуването. Близка на семейството - заможна французойка, им идва на гости. Дамата посещава Криптата и си купува икона на Св. Богородица. Иска да вземе такава и за подарък, но няма. Таня я утешава и и? предлага да нарисува една мадона.

Гостенката отнася иконата и картината, подарява каноничната творба на свой приятел, а запазва рисунката на Таня. Когато той я вижда, възкликва:

“Ти защо имаш по-хубавата картина!”. Убеден, че авторката има голям талант, предлага на семейството да я прати да учи в елитно училище по изкуство в Ним. Не се надяват много за разрешение, но получават. Така Таня заминава за Франция, където взема две години в една. Техните приятели меценати притежавали голямо казино, а там гостувал все още неизвестният у нас през 70-те години певец Дейвид Бауи. Той се влюбва в Татяна и дори и? предлага брак, спомня си сестра и?. “Ти луда ли си - казва и? тя в един телефонен разговор. - Кой е този Дейвид? Кой го е чувал? Кой го знае? Я зарежи тази работа!” И по-голямата сестра послушва по-малката... Не знае, че после години наред няма да я пуснат през граница.Както я послушва и в друга житейска ситуация, която предопределя съдбата и?.

Това Тони и до днес не може да си прости! Таня се връща в България, иска да продължи образованието си на художник в ателието на Светлин Русев. Мечтае за свое ателие, защото в семейния апартамент всички се прескачат с огромните картини 3 на 4 м. Такива са и за дипломната и? работа - рисува балерините от операта. Таня се явява на конкурс за тв говорителка под номер 800, но успешно се класира. Освен това често я ангажират да бъде конферансие на концерти. Така се запознава с бъдещия си съпруг Георги. Той е много напорист. Веднага я кани на среща Таня отказва, но Тони я съветва: “Не се дърпай така от първия път. Младежът е интересен. Излез с него. Нищо не те ангажира.” Таня приема поканата, а след 75 дни вече са мъж и жена. Тя е 1,60 м, той - 2 м. “Кой да предположи, че тази физическа разлика ще улесни конфликтите им да завършват с насилие”, спомня си Тони. След година се ражда дъщеря им Краси - кръстена на майка им, писателката Крася. Два месеца по-късно в семеен конфликт се намесва полиция, Таня се прибира вкъщи. “През повечето време тя си живееше у нас, ние гледахме Краси, по-късно и Глория. Уви, така се случи след това, че прекъснахме връзката с децата. Много ги обичахме, но с тях постъпиха както еничарите - откъснаха ги от роднините им.

 Дано са щастливи. Глория чак на 13 години разбра коя е майка и?, извърши се бързо осиновяване”, с тъга разказва Тони. Следват 10 години, които не са били от най-щастливите за Таня и Георги. Той работи в чужбина, тя прави кариера в телевизията, завиждат и?, одумват я - имала влиятелни свекър и свекърва... И продължава да рисува.Малко след раждането на втората си дъщеря започва да замисля изложба. Събира платната си. Те са притежание на много хора, защото Таня е била щедра. Подарявала е своите картини Събира ги, за да ги рамкира. Това позволява семейството, което притежава само няколко нейни картини, да има документирани творбите и?. Тони не иска да се връща към мрачните спомени, от които ги боли всички. За това как съобщават, че зад един блок лежи някаква жена - сигналът е постъпил в 5 ч сутринта.

Как свидетелите подписват показания, подготвени от следователите, които се разминават с разказаното от тях, как десетки неща говорят, че е невъзможно младата майка, която замисля изложба и е обещала на другия ден да види племенника си, да полети от ентия етаж... Тогава майката на Таня търси пелени, защото другата и? дъщеря току-що е родила и не е в жилището. Бащата няма спомени от тази нощ. Много са подозренията, че е бил упоен... Таня е предчувствала края си. Говорела е за “те”, за хора, които искат смъртта и?. Близките и? никога не се примиряват със заключението на следователите - самоубийство. Първото дело е срещу неизвестен извършител подбудител. Второто е за убийство, защото доказателствата са категорични. Многобройни експерти намират грешки в първите заключения от огледа, трупат се доказатства - например счупена подезична кост. Извършва се първата у нас биометрична експертиза, която с помощта на кукла трябва да установи от кой етаж е паднала младата майка. Изчисленията показват, че явно не е било от 4-ия, опитват от 10-ия, най-накрая 16-ият почти отговаря на възможността тя да е паднала на 8 м от блока... ако е наклонен като кулата в Пиза. До дрехите и? няма и следа от боята по прозорците на стълбищните площадки, а те дори навсякъде са били заковани...

По делото се сменят 9 следователи. Няма обяснение защо под тялото няма кръв, защо са травмите по лицето, избитият зъб, старателно разхвърляните настрани обувки, скъсаният колан на здравия английски цветен халат... Всичко “мирише” на аранжировка. Семейството вижда само далечна снимка на покрито с вестници тяло край блока. Не се примиряват. Покрепяни от опитни адвокати, търсят истината, а срещат замазване на доказателства, дори унищожаване на томове от делото. Тръгва слух, че Татяна Титянова е близка с Владимир - сина на Тодор Живков. “Ръгал я е в гърба, изверг”, шушукат бабите по опашките. Времената са смутни. Във “Файненшъл таймс” се появява статия за българските олигархически династии. Там е публикувана снимка на Таня с намек, че приятелка на сина на Първия е загинала при мистериозни обстоятелства.

Семейството никога не е споменавало това име! Не са намерени факти, че двамата дори са се познавали. Но машината за слухове работи. Според адвокат Петър Корнаджев така умишлено се отклонява вниманието от истинските виновници. Никой не е наказан за смъртта на Татяна Титянова. Остава едно завинаги почернено семейство и две деца, които не помнят или не познават майка си. Остават и картините на Татяна Титянова - талантлива художничка, чиято дарба е разпиляна. Тя заслужава изложбата, за която мечтае преди кончината си. Дано стане. В момента нейната “Мадона с младенеца” (“Автопортрет”) може да се види в столичната галерия “Хит арт” в сборна експозиция на ученици на Светлин Русев.

24chasa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Путин стана рекламно лице на новата Лада

Президентът на Русия, Владимир Путин, стана рекламно лице на автомобил. И то не какъв да е автомобил, а „Лада“.

Ако името „Лада“ предизвиква носталгични спомени за „Самара“ и „Нива“, време е да разбием мита за руската кола с амортисьори от камион и окачване, което може да служи за всичко, освен да вози комфортно.

Става въпрос за новата „Веста“. В нея инженерите от АвтоВАЗ се опитват да съчетаят най-доброто от азиатската електроника с английския дизайн и френските автомобилни технологии. Въобще, освен фактът, че се сглобява в завода в Ижевск, има твърде малко руски неща в новата Лада.

В оборудването на автомобила са включени автоматичен климатик, автоматична скоростна кутия, електрически стъкла и огледала, автопилот, специални седалки, които дават допълнителна опора на гърба и могат да се загряват, многофункционален волан и т.н.

На централната конзола на таблото има 4.3 или 7 инчов дисплей, през който, само с докосване, могат да се управляват редица функции на колата.

Дизайнът на Веста е дело на англичанина Стив Матин, който освен с АвтоВАЗ е работил и с „Мерцедес“ и „Волво“. При конструирането на автомобила са използвани технологии, предоставени от френско-японския гигант Renault-Nissan.

По отношение на задвижването Веста за сега предлага избор между два бензинови двигателя с обем 1,6 и 1,8 литра, и мощност съответно 106 к.с и 122 к.с.

Серийното производство стартира на 25 септември, а колата ще се предлага официално на пазара в Русия от следващата седмица на цени между 495 хил. и 600 хил. рубли (14 000 -17000 лева) в зависимост от екстрите. Планира се автомобилът да се продава и в Източна Европа и Латинска Америка.
Путин изглежда доволен от краткия тест драйв, единствените неща, които подлежат на въпрос са ограниченията за скоростта и малко странният избор на цвят на тествания автомобил

Източник: БГНЕС

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шушана скара Наско Ментата с Милко Калайджиев и Хисарския поп

Наско Ментата, Хисарския поп и Милко Калйджиев претендират за авторство на аранжимента на новия-стар хит „Шушана”,без да имат представа, че той е еврейска сватбена песен, написана още през 60-те години на миналия век от композитора Йозеф Хадара. Тогава заглавието песента е „Erev Shel Shoshanim”, а текстът е подобен на изпетия от нашенците.


Тримата чалга идоли обаче са на път да скубят коси кой е по-по-най в бранша и кой кого е окрал, но всъщност излиза като в приказката: „Крадецът вика дръжте крадеца”. Наследниците на Йозеф Хадара и текстописецът Моше Дор в Израел едва ли имат представа, че родните звезди на фолка скубят „перушина”, за да си преписват качества и парва за авторство на аранжимент, каквито не притежават. Въпреки това трупат пари, а хитът „Шушана” и изключително популярен през последните месеци, пише седмичник,цитиран от glas.bg

Мургавият изпълнител, който отскоро пусна в интернет и в почти всички чалга радиостанции на страната хитовото си парче „Шушана” е на път да „отреже” главите на колегите си Милко Калайджиев и Димитър Андонов, по-известен като Хисарския поп. „Падне ли вечерта, с було от синкав здрач. Пеят щурците, грее Луна, а Шушана е сама. Ой, Шуши, Шушана – моя единствена, чуй моята песен, чуй моя глас – само теб обичам аз”, извива децибели изпълнителят на „Я, елате, пиленца, при батко” през 2015 г., а около него на маса танцуват куп момичета. Видеото е заснето в дискотека „Али Баба” в Свиленград, където мустакатата легенда го изпълнява през вечер на живо.

Същата песен, заснета отново в заведение и на маса, отрупана с ядене и пиене, с лирично поклащащи се в танцувална стъпка юнаци, прави и Наско Ментата. Според чалга почитателите, Ментата се справя далеч по-добре от звездата на „Пайнер” и за това клиповете му се по-гледами, макар че виждат бял свят едва през лятото на 2017-а.

Почти веднага се запяват от народа и в момента гонят по слава песните на Хисарския поп от края на 80-те. Тогава Димитър Андонов направи повече от бум, след като издаде албум с народни песни, изпълнени под асмата, но с актуален аранжимент. Нелегалните му записи се разпространяваха от ръка на ръка, без знанието и разрешението на Министерство на културата, което заклеймяваше остро подобен вид нелегална дейност и печалбарство.

Наско обаче пее с пълно гърло и песните на Хисарския поп. Публиката се радва на изпълнението на любовния му хит „Разсъмва се, разсъмва се”, „Елена” и много други, за които младежите хабер си нямат, че се е „пръкнал” у нас преди близо 40 години.

Песните, които пеят Наско Ментата и Милко Калайджиев са по-скоро с народен аранжимент. Звучат еднакво – както преди 40 години. Познавачите са убедени, че чалгаджиите трупат пари от рок парчето на група „Polydor”, което е записано за първи път в Белгия през 1975 г. Песента е със заглавие „Shoshana”. Далеч преди това - през 1966-а, песента е изпята на сръбски от Оливера Петрович, популярна още като Оливера Вучо. Заглавието също е „Shoshana”. Идеята е взаимствана от сърбите от „Erev Shel Shoshanim” - еврейска сватбарска песен по текст на Моше Дор и изпълнение на Яфа Яркони…

Източник:www.glas.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Докато някъде преяждат по празниците,там някъде деца ядат пръст, за да оцелеят...(ВИДЕО)

Тая гледка е плод на нашата глупост да вярваме в партии, политици, нации, граници, държави, патриотизъм, религии, армии и всички ония злини, които ни превръщат в нещо различно от простичкото и гордо
" ЧОВЕК". Тая гледка е плод на глупостта на хора, биещи се за каузите на алчни високопоставени задници, разделящи ни с граници, религии, идеологии, раси, нации и целия тоя булшит.

И докато лъскавите ресторанти предлагат шест и осем степенни менюта за празниците на затлъстелите и безчувствени човешки тела и души, някъде там деца ядат пръст, за да оцелеят...

ВИЖТЕ ВИДЕОТО ТУК >>>

Затова в знак на протест срещу ескалиращата по празници пошлост, простотия и лакомия, ядох скромно и постно.
Вашият патриотизъм, блянове за силна армия, ксенофобия и набиваните в главите ви глупости за "честа на пагона" ражда човешките трагедии.
Има една единствена кауза, за която си заслужава да се борим - да бъдем само ХОРА, всичко друго е пропагандна лъжа в услуга на елитите

Из коменар от фейсбук:Мая ТОНЕВА,Варна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новата УАЗ-ка с космическа форма изуми пазара! Руснаците удариха ВСИЧКИ в земята! /Първи снимки/

Тръгва на цена от около 25 000 лева.
Компанията UAZ пусна в серийно производство обновената версия на своя модел Patriot. От Уляновския автомобилен завод заявиха, че новия модел ще постъпи в дилърските центрове на марката още от следващия месец.

Цената на базовата версия е 649 000 рубли - сума, равняваща се приблизително на 25 000 лв. Разликите в предницата на UAZ Patriot се откриват в новата радиаторна решетка и в различните предни фарове с диодни дневни светлини. Страничните огледала за обратно виждане, увеличения размер на фаровете против мъгла и допълнителната стоп светлина са останалите по-видими промени по екстериора.

Списъкът с екстри за обновения UAZ е попълнен с нова мултимедийна система, включваща и навигация, камера за задно виждане, както и със система за предварително подгряване на двигателя с таймер. Промените по окачването са свързани с нова задна стабилизираща щанга, необслужваем карданов вал и с по-качествени амортисьори.

Предлаганите двигатели са два - дизелов и бензинов. Първият е с работен обем от 2.2 литра, а мощността му е 122 конски сили. Бензиновият вариант включва 2.7-литров мотор, мощността на който е 128 конски сили. И двата агрегата работят съвместно с петстепенна механична скоростна кутия. В допълнителното оборудване влиза и т.нар. зимен пакет. В него са включени екстри като подгряване на предните и задните седалки, електрически нагревател на ветроупорното стъкло, допълнителна "печка" в салона, както и специален акумулатор с повишен капацитет.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

28-годишна девойка каза:Българските мъже не стават дори за чеп за зеле

Защо 28-годишната Рая ходи само с евреи и иска да се омъжи за израелец разказва предаването на Мартин Карбовски "Отечествен фронт"
Българските мъже не стават за чеп за зеле - крайно и грубичко твърдение, което Мартин Карбовски ще се опита да разбере и обори тази събота, 27 февруари, в предаването си "Отечествен фронт" по Нова телевизия (NovaTV.bg).

Авторката на тази крайна позиция е 28-годишната хасковлийка Рая, която е решила да бъде само с евреи. Тя не иска българи в леглото си, защото според нея те не стават за нищо,пише сайтът vesti.bg

"Аз съм обиден от това, вие само гледайте! И още по-обидно - след като не спи отдавна с българи, Рая е решила да спи само и единствено с евреи. Направо скандално!", възмущава се водещият.

Всъщност Рая не превъзнася креватните умения на чужденците, а ги цени като партньори, "дори само за компания". Според нея те имат по-богата обща култура, говорят на повече теми, могат да й дадат това, което иска...

Българските мъже не са конкурентоспособни на световния пазар на мъжете, е присъдата на Рая, която вече е основала група във "Фейсбук", красноречиво озаглавена "Не искам български мъж!".

Как само на 28 българката вече напълно се е разочаровала от сънародниците си?

"Изгубиха ми голяма част от времето със себе си! Единият е женен, но няма проблем да излиза с теб. На друг единствената му идея е да излиза с някаква по-представителна мадама, която без никакъв проблем ще замени с друга. Те се държат с жените си все едно са последните мъже на света, а това не е точно така", обяснява тя.

Според Рая българските мъже съвсем целенасочено сами избират да са "смотаняци", а жените у нас се примиряват с това отношение - с изневерите, с това да бъдат подценявани или да бъдат зарязвани от мъжа и след деветгодишна връзка дори.

Мечтата на Рая е Израел. За нея Израел е женският Тайланд,

защото там жената има голям избор сред "многото и привлекателни мъже". Ако мъжете развиват секстуризъм, жените развиват туризъм за женене, оправдава се младата жена, на която последните няколко гаджета са до един евреи, с които се запознала по интернет.

Тя е решена да се омъжи за евреин. Не я спират дори предупрежденията от сестри на нейни гаджета, които й обясняват, че тя е "гои" (нееврейка) и че това е донякъде обидна дума, която означава, че няма шанс като християнка да се задоми с евреин.

Рая обаче продължава да упорства. В момента тя е в Тел Авив и е щастлива. Иска да живее на топло и мъжът й да се отнася с нея както трябва. Дори е научила иврит.

"Рая е момиче с големи гърди. Тези гърди са реколта 1982 г. и тя вече ревниво ги пази само за евреи", додава в типичния си стил и Карбовски, който търси причините за това обсебване.

"С моя екип търсим причината това да се случи на Рая и респективно защо евреите са извадили тоя късмет. Стигнахме до извода, че причината е в годината на раждането. Реално Рая е получила първите си спомени и е станала жена през 90-те години, в най-яростните мутренски времена.

После е имала шанса да види как живеят другите жени в други страни и как техните мъже са различни. Разликата не е в полза на българските мъже. Може да сме велики любовници, обаче сме смотаняци. Това се опитва да ви каже хасковлийката", разсъждава журналистът.

Няма вече идея за нация в нашите момичета, докато всеки друг велик народ си пази семето и млякото за свои деца, това исках да ви кажа с този филм, заключава Мартин Карбовски, според когото "по-лоша новина за българските политици и патриоти няма да чуете по телевизията".

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ